Гор Видал - Сътворението

На покрива бе опъната шатра. Имаше новолуние и на бледата светлина ясно се очертаваха петте заоблени хълма.

— Ето я северната звезда!

Амбалика ме хвана за ръка и двамата се загледахме в звездата, която според Анаксагор е къс скала, а аз се замислих, както често си мисля, откъде точно сме се появили всички ние? Къде за пръв път са се събрали арийците? В горите на север от Волга ли? Или в обширните равнини на Скития? И защо сме дошли на юг — в Гърция, в Персия, в Индия? Кои са чернокосите хора в шумерс-ките и харапските градове и откъде са дошли те? Дали пък не са изникнали от земята, като многобройните цветове на лотоса, които цъфват изведнъж, когато им дойде времето.

Демокрит иска да знае защо лотосът е свещен за хората от Изтока. Ето защо. Докато си прокарва път от тинята към повърхността на водата, лотосът образува верига от пъпки. Щом излезе от водата на въздух, лотосо-вата пъпка се разтваря, цъфти, умира. На нейно място се показва следващата пъпка от безкрайната верига. Струва ми се, че всеки, който се замисли достатъчно дълго върху лотоса, ще стигне до идеята за едновременното настъпване на смъртта и прераждането. Разбира се, може да е станало и обратното: някой вярващ в прераждането да е решил, че образът на лотоса отразява веригата на съществуването.

След като изпълнихме дълга си и известно време съзерцавахме северната звезда, влязохме в шатрата на покрива. Свалих шала си. Обилната пот бе унищожила голяма част от дървото на гърдите ми. Амбалика обаче беше очарована.

— Сигурно е било чудесно дърво.

— Беше наистина чудесно. Ти имаш ли дърво?

— Нямам.

Махна шала си. Тъй като не споделях страстта на баща й към децата, с облекчение установих, че е напълно развита жена. Около малките й гърди бяха изрисувани листа и цветя. Под тях имаше птица с бяла шия, разперила червени криле на пъпа й.

— Това е Гаруда — каза тя и погали рисунката, — Слънчевият ястреб. На него лети Вишну. Носи много щастие, но не и на змиите. Враг е на всички змии.

— Виж! — Тогава й показах виещите се змии по краката си.

Амбалика имаше много приятен, много непринуден смях.

— Това означава, че трябва да спазваш нашите закони, иначе моят Гаруда ще убие твоите змии.

Бях неспокоен.

— И дни наред ще лежим заедно, без да се любим, така ли?

Амбалика кимна.

— Три дни. Но няма да ти се стори дълго. Защото знам всичките шестдесет и четири изкуства. Е, поне повечето от тях. Имай предвид, че не съм специалистка в нито едно от тези изкуства. Искам да кажа, не съм проститутка. Свиря на лютня. Танцувам доста добре. Пея… не чак толкова добре. Но съм много добра актриса в старите пиеси, особено ако играя някой бог като Индра. Предпочитам да играя роли на богове мъже. Мога също и да пиша стихове, които измислям, но не мога да го правя спонтанно, както старата царица, и не мога да се бия с шпага или с тояга, макар че добре стрелям с лък. Мога да плета ритуални венци, да подреждам цветя…

Амбалика описа различната степен, до която владее всяко от шестдесет и четирите изкуства. Отдавна съм забравил дългия им списък. Но си спомням, че се почудих как може човек, при това жена, да изпълнява всички тези неща и в същото време да е и чародейка, и дърворез-бар, и да измисля скоропоговорки, и да учи птиците говорят — особено последното. Всяка индийска дама има поне една крещяща птица, която е научила да казва „Рама“ или „Сита“. Щом помисля за Индия, веднага си представям говорещи птици… реки и дъждове, и едно слънце като бог.

Амбалика изпълни обещанието си. Три дни и три нощи ме забавлява и развлича, и макар да спяхме един до друг в шатрата на покрива, успях да спазя ведическия закон.

Когато й разказах, че Аджаташатру я е нарекъл своя най-любима дъщеря, тя се засмя.

— Дори не го бях виждала, преди да реши, че ще се омъжа за теб. Всъщност избра ме старата царица. Аз съм нейна любимка. Не беше ли прекрасно жертвоприношението на коня? Старата царица бе толкова развълнувана. „Сега мога да умра спокойно“ — така ми каза след това. Знаеш ли, тя скоро ще умре. Последният й хороскоп не беше хубав. Виж! Падаща звезда! Боговете имат пир. Замерят се един друг със звезди. Да си пожелаем нещо.

Тогава още не бях срещнал Анаксагор и не можех да й обясня, че онова, което смяташе за безтегловна светлинка, е всъщност къс огнен метал, падащ към земята.

— Баща ти има ли любима жена? — попитах аз.

— Не. Той обича разнообразието. Непрекъснато сменя жените, но те, естествено, не са му съпруги. Оказва се, че с течение на времето разходите за една съпруга стават по-големи, а баща ми вече има три. Може да се ожени още веднъж, дори два пъти. Но след като стане цар. Сега няма пари за нова жена. Спи с изтънчените проститутки. Ходил ли си с него в някоя от къщите им?