Гор Видал - Сътворението

— Отиди при тях — прошепна.

Застанах до бъдещата си жена и баща й пред свещения огън. Бях научил отговорите си. За щастие не бяха много.

— Кир Спитама, арийски воин, посланик на пер-сийския цар — обърна се към мен Аджаташатру, — вземи дъщеря ми Амбалика и обещай да спазваш арийските обети, да й донесеш богатство и да й доставяш удоволствие.

Отговорих, че ще се старая да изпълня всичко това. После Аджаташатру завърза края на горната ми дреха за края на нейната. Двамата хвърляхме в огъня ориз и гхи. През тази част от церемонията се чувствувах спокоен, защото бяхме със сина на Премъдрия господ на неогряно от слънцето място. Хванах момичето за ръка и го поведох в кръг около огъня. Обикаляхме така, докато някой сложи воденичен камък пред Амбалика. Тя стъпи на него. И досега не знам какво символизира този воденичен камък.

Вързани неудобно един за друг, направихме седем крачки — трябваше да стъпим върху всяка от седемте купчинки ориз. Знам те какво символизират — седемте богини-майки на доарийска Индия. Тези жени са безсмъртни и са навсякъде!

Щом свърши подскачането по килима с дракона, върховният жрец ни поръси с вода — достатъчно прохладна, за да ми напомни колко е горещо. И това бе всичко. Бяхме женени.

Но не можехме да консумираме брака си, преди да сме прекарали три нощи целомъдрено един до друг. Навремето ми обясниха, произхода на това строго въздържание, но вече съм забравил. На всичко отгоре бяхме длъжни през първата нощ да гледаме заедно северната звезда. Така на новобрачната арийска двойка се напомняше, че именно от север са дошли първите племена… а може би и че един век отново ще се върнат там?

Амбалика ми хареса. А се бях подготвил, че няма да ми хареса. Това е, защото съм възприел едно правило — да очаквам най-лошота в живота и когато от време на време оставам разочарован в очакванията си, изпитвам мрачно успокоение.

Наближаваше полунощ, когато си отиде и последният гост. Тъстът ми бе съвсем пиян.

— Скъпи мой — хълцаше той, — тези сълзи са сълзите на неповторимата болка, причинена от съзнанието, че никога, никога през този живот не ще вкуся отново такава чиста радост!

Той примижа — боята по миглите явно започна да му люти, от което очите му се наляха с истински сълзи, този път от болка. Той се намръщи и изтри очи с блестящата си, отрупана е диаманти ръка.

— О, най-скъпи мой — нареждаше Аджаташатру, — грижи се за лотоса на сърцето ми, за най-любимото от всичките ми деца.

Царското семейство си замина в истински водовъртеж от парфюмирани дрехи и скъпоценности и най-после останах сам с първата си жена.

Погледнах я, без да знам какво да й кажа. Напразно съм се тревожил. Амбалика бе прекрасно обучена в женските покои. Човек би си помислил, че е светска дама, прекарала половин век в двора.

— След като запалиш свещения огън — каза тя, — трябва да се качим на покрива, откъдето ще гледаме северната звезда.

— Разбира се. Огънят е свещен и за нас — добавих аз.

— Естествено — отвърна Амбалика.

Тя никога не прояви интерес към Премъдрия господ и Зороастър, но затова пък с огромно удоволствие слушаше разказите ми за живота в персийския двор.

Запалих огъня в мангала. Всичко бе предварително приготвено — за това се бяха погрижили шестимата слуги, наети да работят при нас, привидно като подарък от старата царица. В действителност те до един бяха от магадханската тайна служба. По какво познавах ли? Щом един магадхански слуга е изпълнителен и покорен, това значи, че е таен агент. Обикновените слуги са мързеливи, нечестни и безгрижни.

— Термити — каза тихо Амбалика, когато се изкачихме по разнебитените стъпала до покрива. — Мой повелителю и господарю, трябва да се помъчим да ги прогоним с дим.

— Как познаваш, че има термити?

— Това е само едно от нещата, които сме длъжни да знаем — заяви тя с известна гордост. — Също като шестдесет и четирите изкуства, на които ме учеше старата царица, а тя наистина ги владее. Старата царица е от Кошала, където все още вярват, че една дама трябва да учи такива неща. В Магадха е различно. Тук учат на изкуства само проститутките. Жалко, защото рано или късно мъжете намират съпругите си за скучни, заключват ги и прекарват дните и нощите си в игралните домове или в къщите на проститутките, които се славят със своята оча-рователност. Една от слугините ми е работила при проститутка и знаеш ли какво ми каза: „Вие тук в двореца само си мислите, че покоите ви са красиви! Да, но не сте видели къщата на… едикоя си.“ Разбира се, че не съм я видяла, защото не мога да посетя такава жена. Но мъжете могат. Все едно, надявам се, че ще почакаш да остарея и едва тогава ще тръгнеш по такива места.