Гор Видал - Сътворението

Придружаваше ме Карака заедно с цялата мисия. По това време всички ние вече се обличахме като индийци. Климатът бе надделял над патриотизма ни.

Пред вратата на двореца ни посрещнаха Аджаташатру и Варшакара. Те бяха облечени по-пищно дори от мен. Варшакара се бе накичил с бирмански рубини — същия цвят като зъбите му, — а престолонаследникът бе отрупан с хиляда хиляди диаманти, както биха се изразили индийците. Диаманти висяха на верижки около врата му, покриваха пръстите му, стичаха се като водопади от ушите му. опасваха огромния корем.

Според древния обичай Аджаташатру ми поднесе сребърна чаша, пълна с мед и млечна извара. Щом изпих тази засищаща смес, ме отведоха в централния двор, където бе опъната пъстроцветна шатра. В дъното на шатрата се намираше бъдещата ми невеста, която все още не бях видял — беше там с майка си, баба си, сестра си, ле-лите си и прислужничките си.

В другия край се бяха подредили мъжете от царското семейство начело с цар Бимбисара, който ме поздрави тържествено и същевременно любезно.

— Този ден ще ознаменува сливането в едно на арий-ците от далечна Персия и арийците от Магадха — каза той.

— Ти, Господарю, също като Великия цар Дарий, отразяваш истинската светлина на арийците и аз съм щастлив, че мога да бъда скромният мост, свързващ двамата сияйни близнаци, господари на целия свят — отвърнах аз.

Бях подготвил тези глупости предварително заедно с още много, които спокойно могат да се забравят. Единственото важно нещо бе да се придържам към верния тон а именно да се преструвам, че Персия и Магадха сега с обединени срещу Федерацията на републиките, а ако е необходимо, и срещу Кошала.

Влязох в шатрата. Бимбисара и Аджаташатру вървяха от двете ми страни. Сребърни лампи пръскаха ярка светлина. Цветя, вплетени в хиляда хиляди… Забележи, Демокрите, че сега всъщност мисля на онзи цветист индийски език, а след това превеждам мислите си такива, каквито са, със средствата на студения като камък гръцки. Изразителността на двата езика е съвсем различна, въпреки че доста думи са сходни. Както и да е, имаше много венци от цветя и натежалият въздух ухаеше на жасмин и санталово дърво.

Подът бе покрит с китайски килими. Един от тях. бе особено красив — на него бе изобразен дракон на белия фон на небето. По-късно, когато Аджаташатру попита дъщеря си кои от предметите в шатрата най-много желае да има, тя си избра този килим. Аджаташатру се разплака от радост — хълцаше и нареждаше, че не можел да си представи по-голямо щастие от това да види килима с китайския дракон в къщата на любимата си дъщеря. Но тъй и не го получихме. Очевидно Аджаташатру бе склонен да се лишава от такъв вид щастие.

Шатрата бе разделена на две с розова завеса. От нашата страна брахманите пееха ведически текстове, в които с безкрайни подробности се разказваше за непостижимата любов между Рама и Сита. Забавно ми бе да наблюдавам как благородниците дори не се преструват, че слушат. Оглеждаха взаимно одеждите си и изрисуваните си кожи, което и бездруго поглъщаше цялото им внимание.

Накрая върховният жрец на Магадха запали огъня в един мангал. После към него се присъединиха трима брахмани. Единият държеше съд с ориз, другият — съд с гхи, а третият — съд с вода.

В шатрата бе ставало толкова горещо, че чувствувах как дървото на гърдите ми скоро ще остане съвсем без листа. Потях се така, както според Кир трябвало да се поти всеки войник, преди да му позволят да изяде единственото си за деня ястие.

От другата страна на розовата завеса се дочуваха гласовете на жените, които припяваха мантри[1]. Цар Бимбисара прошепна нещо на върховния жрец. Миг след това завесата се вдигна. Жените от царската фамилия стояха с лице към мъжете.

[1] Индуистка дума, формула, заклинание, която се повтаря или пее (санскр.). — Б. пр.

Първото, което забелязах, бе, че прическите им са високи почти колкото самите тях. По-късно жена ми ми обясни, че за направата на някои прически са необходими цял ден и цяла нощ, поради което така украсената дама е принудена да спи на наклонена дъска, за да не развали сътворената върху главата й прелест.

Между старата царица и главната жена на Аджата-шатру стоеше хубаво момиченце. Човек можеше да й даде както шест, така и двадесет и шест години. Между веждите й бе нарисувана червената точка, която индийските жени толкова обичат. Облечена бе просто, като девица. За миг мъжете погледнаха втренчено жените, а жените се преструваха, че не гледат мъжете. Със задоволство установих, че и двата пола бяха покрили гърдите си — ритуалът явно бе залазил нещо от едновремешната арийска свенливост, впоследствие така напълно заличена под въздействието на упоителния климат в Гангската равнина. Накрая върховният жрец се раздвижи. Взе кошница със суров ориз от една прислужница и направи седем малки купчинки върху килима. През това време Аджаташат-ру прекоси линията, разделяща мъжете от жените. Когато той хвана дъщеря си за ръка, Варшакара ме побутна.