Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

— Действително, Стивънс. Бях й казал, че си нещо изключително. Истински стар английски иконом. Че си работил в тази къща повече от трийсет години за истински английски лорд. Но мисис Уейкфилд ме опроверга. И между другото го направи напълно убедена в правотата си.

— Нима, сър?

— Мисис Уейкфилд, Стивънс, е абсолютно сигурна, че ти никога не си работил тук, преди аз да те наема. Дори е останала с впечатлението, че го е чула от собствената ти уста. Накара ме да се почувствам пълен глупак, както можеш да си представиш.

— Много неприятно, сър.

— Мисълта ми, Стивънс, е, че това действително е истинска английска къща на стара благородническа фамилия, нали? Поне за това съм платил. И ти си истински, старомоден английски иконом, а не някой келнер, който се представя за такъв. Ти действително си първа класа, нали? Точно това исках да имам, нима не съм го получил?

— Смея да твърдя, че го имате, сър.

— Тогава можеш ли да ми обясниш какви ги приказва мисис Уейкфилд? Защото за мен е огромна загадка.

— Възможно е малко да съм подвел госпожата, що се отнася до кариерата ми, сър. Много се извинявам, ако това е предизвикало някакво неудобство.

— Бих казал, че е предизвикало, Стивънс. За тези хора аз вече съм самохвалко и лъжец. А и какво означава „малко съм подвел госпожата“?

— Ужасно съжалявам, сър. Нямах представа, че мога да ви причиня неудобство.

— По дяволите, Стивънс, защо й наговори тези лъжи?

Помислих за момент, после отвърнах:

— Много съжалявам, сър, но това е свързано с обичаите в тази страна.

— Не те разбирам, човече…

— Искам да кажа, сър, че в Англия не е прието един служител да обсъжда бившия си работодател.

— Окей, Стивънс, значи не искаш да разгласяваш стари тайни. Нима обаче ще стигнеш дотам да отричаш, че си работил при всеки друг освен при мен?

— Така формулирано, наистина изглежда малко пресилено, сър. Но на служителите често се налага да създават такова впечатление. Ако мога да използвам примера, сър, подобен обичай имаме и при разводите. Щом една разведена дама е в компанията на втория си съпруг, желателно е изобщо да не се споменава за първия й брак. Същото е и в нашата професия, сър.

— Е, не би било зле да бях научил за вашия обичай по-рано, Стивънс — рече господарят ми и се облегна назад в стола. — Защото преди малко наистина приличах на пълен глупак.

Мисля, дори тогава много добре разбирах, че обяснението, което дадох на мистър Фарадей — макар и не съвсем лишено от истина, — беше печално незадоволително. Но когато човек се занимава с толкова други проблеми, нормално е да не обръща голямо внимание на подобни неща. Което всъщност и направих — за известно време изцяло изключих епизода от съзнанието си. Сега обаче, като си го припомням сред заобикалящия ме покой на езерото, без всякакво съмнение се убеждавам, че поведението ми към мисис Уейкфилд тогава е тясно свързано със случилото се този следобед.

Разбира се, в наше време има много хора, способни да наговорят куп глупости за лорд Дарлингтън. Следователно може да останете с впечатлението, че се притеснявам или дори срамувам от връзките си с негова светлост и това обяснява реакциите ми в описаните случаи. Ако е така, искам съвсем ясно да заявя, че нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Повечето от нещата, които се разправят за моя господар днес, във всеки случай са абсолютни небивалици, основаващи се на почти пълно непознаване на фактите. И наистина, струва ми се, че това е доста правдоподобно обяснение за странното ми поведение — опит да предотвратя и най-малката възможност да чуя още нелепости по адрес на негова светлост. С други думи, и в двата случая съм предпочел да изрека благородна лъжа като най-простия начин да избегна неприятностите. И колкото повече мисля, толкова по-правдоподобно ми звучи това обяснение. Защото, ако има нещо, което най-много ме дразни днес, то е да чувам как непрестанно се повтарят едни и същи глупости. Искам най-отговорно да заявя — лорд Дарлингтън беше джентълмен с изключително извисен морал — толкова извисен, че всички тези, които постоянно сипят обвинения по негов адрес, направо изглеждат нищожни. И съм готов да се закълна, че си остана такъв до края на дните си. Нищо не може да е по-невярно от предположението, че съжалявам за близостта си с подобен джентълмен. И наистина не може да не оцените факта, че служейки на негова светлост в Дарлингтън Хол дълги години, успях да се приближа до центъра на световното колело — възможност, за която не бих могъл и да мечтая. Посветих трийсет и пет години от живота си в служба на лорд Дарлингтън; и определено смятам, че имам основание да твърдя, че през това време съм работил в истински „престижно семейство“. И днес, когато се връщам назад в кариерата си, най-голямото ми удовлетворение се базира върху онова, което постигнах през този период, и мога да изпитвам единствено гордост и благодарност, че съм бил толкова привилегирован.