Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ден трети — сутринта

Тонтън, Съмърсет

Прекарах нощта в една странноприемница, наречена „Карета и коне“, близо до град Тонтън, графство Съмърсет. Сламеният покрив край пътя ми се беше видял изключително привлекателен, когато на свечеряване наближавах мястото с форда. Съдържателят ме заведе по дървена стълба в малка стаичка, доста скромна, но напълно прилична. Попита ме дали съм вечерял и аз го помолих да ми донесе един сандвич в стаята, който се оказа съвсем задоволителна порция за това време на деня. С напредването на вечерта обаче започна да не ме свърта и най-после реших да сляза в бара и да опитам от местния сайдер.

Имаше пет-шест души, всичките скупчени около бара — по вида им личеше, че се занимават със селскостопански труд, — иначе помещението беше празно. Получих халба сайдер и седнах на по-отдалечена маса с намерение да отдъхна и да преосмисля изминалия ден. Скоро обаче стана ясно, че местните хора са силно развълнувани от присъствието ми и явно изпитваха необходимост да покажат гостоприемство. При всяка пауза в разговора им някой от тях скришно ми хвърляше поглед, сякаш се опитваше да събере смелост да ме заговори. Най-после един повиши глас и се обърна към мен:

— Изглежда, сте отседнали тук за през нощта, сър.

Когато му казах, че е така, той със съмнение поклати глава и отбеляза:

— Надали ще успеете да се наспите, сър. Освен ако не ви допада шумотевицата на стария Боб — посочи към съдържателя, — който върти кръчмата с гръм и трясък цяла нощ. Накрая ще ви събуди и госпожата му, която започва да го хока от ранни зори.

Въпреки протестите на съдържателя тези думи предизвикаха бурен смях сред околните.

— Сериозно ли говорите? — запитах и още преди да съм го изрекъл, се сетих за нещо, което напоследък много пъти ми бе хрумвало в присъствието на мистър Фарадей — че от мен се очаква остроумен отговор. И наистина хората учтиво мълчаха и очакваха следващата ми реплика. Понапрегнах се и най-сетне заявих:

— Местната версия на първи петли, а?

Отначало никой не продума, сякаш ме чакаха да продължа, но след като забелязаха развеселената ми физиономия, се разсмяха, макар че ми се сториха някак смутени. После възстановиха предишния си разговор, в който не взех повече участие. Едва когато си тръгнах, си пожелахме „лека нощ“.

Бях много доволен от находчивия отговор, който така бързо ми беше хрумнал, ала трябва да призная, че бях и леко разочарован, задето не бе приет според очакванията ми. Предполагам обаче, разочарованието ми се дължеше най-вече на факта, че през последните месеци съзнателно отделях време и сили да се усъвършенствам в тази насока. Искам да кажа, че се опитвах да добавя и това умение към професионалния си реквизит, за да мога да отговоря на очакванията на мистър Фарадей.

Така например напоследък, щом можех да отделя по малко време, свикнах да пускам радиото в стаята си. Това обикновено ставаше, когато мистър Фарадей отсъстваше вечерно време. Програмата, която слушам, се нарича „Два пъти седмично или повече“ и всъщност се излъчва три пъти всяка седмица. Участват двама души, които поднасят хумористични коментари на различни теми, повдигнати в писма на слушателите. Спрял съм се точно на нея, защото духовитостите никога не нарушават добрия тон и според мен като идея не се отличават много от това, което, смятам, мистър Фарадей очаква от мен. Заимствах хрумвания от програмата и си измислих едно просто упражнение, което се стремя да правя поне по веднъж на ден: удаде ли ми се подходящ повод, съчинявам три остроумни забележки, като се базирам на заобикалящата ме в момента обстановка. Или като вариация на същото упражнение може да се опитам да измисля три остроумия въз основа на събитията от последния един час.

В такъв случай положително ще разберете разочарованието ми, свързано със снощния духовит отговор. Отначало си помислих, че скромният му успех се дължи на факта, че не бях го казал достатъчно ясно. След като си легнах обаче, изведнъж ми хрумна, че може и да съм обидил хората. Шегата ми лесно би могла да се изтълкува и по този начин — сравнявам жената на съдържателя с петел — нещо, за което изобщо не се бях сетил. Мисълта продължи да ме измъчва и дори реших на сутринта да се извиня на човека. Отношението му към мен, докато ми сервираше закуската обаче, беше безкрайно дружелюбно и в крайна сметка прецених, че не бива да засягам темата.

Но този дребен епизод прекрасно доказва колко рискува човек, когато се шегува. Самата същност на остроумния отговор е такава, че често нямаш време да претеглиш всички последици, и ако не притежаваш достатъчно опит и умение, има опасност да наговориш безброй неподходящи неща. Нямам основание да се притеснявам, че това е област, в която не бих напреднал, стига да разполагам с време да се упражнявам. Ала тъй като риск определено съществува, реших, че е най-добре поне засега да не правя подобни експерименти пред мистър Фарадей, преди достатъчно да съм овладял и тези тънкости.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x