Джоджо Мойс: Корабът с булките

- Той си мисли, че Дженифър е от някоя природозащитна организация и е дошла да събира доказателства срещу него обясни й Санджей.

- Очевидно е, че просто гледам - каза Дженифър. Дори не нося фотоапарат озъби се тя на мъжа, който я гледаше намръщено.

- Не ми помагаш особено - скастри я Санджей.

Възрастната жена се опита да прецени каква заплаха представлява мъжът. Жестовете му бяха станали доста по-резки и драматични, а изражението му направо бе разкривено от ярост. Тя погледна към господин Вагела, сякаш той бе единственият зрял човек наоколо.

Вероятно точно затова той се освободи от ръката й и мина между мъжете, изпънал гордо рамене. Отиде до собственика на дока и протегна ръка, така че мъжът бе принуден да я поеме.

- Господине. Аз съм Рам Би Вагела представи се той.

Двамата заговориха бързо на урду, при което гласът на господин Вагела бе умоляващ и любезен в един момент, но и решителен и категоричен в следващия.

Разговорът явно щеше да се проточи. Без опората на ръката му, възрастната жена усети, че не се чувства достатъчно стабилна. Озърна се на двете страни, като търсеше къде може да поседне, после се дръпна малко назад от групата, стараейки се да не се притеснява или страхува от откритото любопитство на някои от мъжете. Забеляза един метален варел и бавно тръгна към него.

Поседя отгоре му няколко минути, докато наблюдаваше как господин Вагела и Санджей се опитват да омилостивят собственика на кораба, да го убедят в наивността и пълната комерсиална незаинтересованост на посетителите на дока му.

От време на време те махаха към нея, а тя си вееше с ръка под чадъра и отлично си даваше сметка, че нейното присъствие - очевидно немощна стара дама - вероятно ще помогне на каузата им. Въпреки благото си изражение, тя беше страшно ядосана. Дженифър съзнателно бе пренебрегнала желанията на всички останали и междувременно бе забавила пътуването им с поне час. Доковете са опасни места, бе измърморил господин Вагела, докато крачеха по пясъка, не само за работниците, но и за онези, които биваха заподозрени, че се „месят“. Случвало се е да бъде конфискувана собственост, бе споменал той, докато хвърляше нервен поглед назад към колата.

Сега тя размишляваше над факта, че ще трябва да измине същото разстояние обратно по горещия пясък и че бе много вероятно да се наложи да платят нещо на тези хора, преди да могат да си тръгнат, което допълнително щеше да натежи на вече доста изтънелия им бюджет.

- Глупаво, неразумно момиче - измърмори тя.

В опит да демонстрира самообладание, тя се изправи и тръгна към носа на кораба с намерение да се отдалечи от безотговорната си внучка и мъжете с празни погледи. Разтвори чадъра и го задържа ниско над главата си, като вдигаше прахоляк по пясъка, докато вървеше към сянката. Корабът бе наполовина разглобен и свършваше рязко, сякаш някаква великанска ръка го бе срязала на две и отстранила задната част. Повдигна чадъра по-високо, за да разгледа по-добре. Трудно бе да се види много от толкова ниско долу, но успя да различи няколко оръжейни кули, които още не бяха свалени. Тя ги разгледа внимателно, като се намръщи на познатия им вид, на белещата се бледосива боя - пастелен цвят, който се използваше единствено на британските военни кораби. След около минута отпусна чадъра, направи крачка назад и се вторачи в разполовения корпус, който бе надвиснал над нея, напълно забравила схванатия си врат.

Вдигна ръка, за да заслони очи от жаркото слънце и да се помъчи да види какво е останало от името отстрани на корпуса.

И тогава, когато и последната буква се очерта ясно пред погледа й, спорещите гласове затихнаха и въпреки изтощителната жега на индийския следобед, старата жена в подножието на кораба усети как я обгръща внезапен смразяващ студ.

Собственикът на дока, господин Батачаря, не беше убеден в невинността им, но въпреки растящата враждебност и все по-осезаемото раздразнение на тълпата, и дори въпреки факта, че вече закъсняваха с графика си повече от час, младежите не спираха да се карат. Господин Вагела избърса чело с носната си кърпа. Госпожица Дженифър гневно подритваше пясъка назад с изписано по лицето й ядно примирение. Господин Санджей се бе зачервил и изглеждаше като човек, който съзнава, че защитава обречена кауза. От време на време поглеждаше към Дженифър и после отклоняваше поглед, сякаш и той самият се дразнеше от нея.

- Няма нужда да защитаваш позицията ми вместо мен, ясно?