Джоджо Мойс: Корабът с булките

Господин Вагела извади черния чадър, използван няколко пъти досега, и го отвори, като го вдигна така, че тя да върви в сянката му. Възрастната жена стоеше близо до него и усещаше погледите на кльощавите мъже зад тях, както и на онези, които ги подминаваха в раздрънканите автобуси.

Спряха до портала и господин Вагела каза нещо на пазача, сочейки отвъд оградата към дока. Тонът му бе строг и войнствен, сякаш мъжът бе извършил престъпление, като е разрешил на младежите да преминат.

Пазачът отвърна нещо с намерението да го умилостиви и после ги пусна да минат.

Корабите не бяха цели, както й се бе сторило отначало, а стари и разядени от ръжда корпуси. Дребнички мъже пълзяха отгоре им като мравки, очевидно безразлични към писъка на разкъсания метал, към стържещия звук на клещите. Работеха с оксижени, чукове, гаечни ключове и екотът на унищожителния им труд се носеше мрачно под откритото небе.

Онези корпуси, които бяха закотвени в по-дълбокото, бяха овързани с въжета, от които висяха невъобразимо крехки платформи, върху които металът се пренасяше до брега. Когато се приближиха до водата, тя вдигна ръка пред лицето си, сякаш да се предпази от всепоглъщащата воня на отходни води и някакъв химикал, който не можеше да определи. Няколко дока по-нататък имаше запалени огньове, от които се издигаше гъст и черен токсичен дим право в чистото небе.

- Моля ви, внимавайте къде стъпвате обади се господин Вагела, като махаше към замърсения пясък. - Не мисля, че това място е добро.

Той хвърли поглед назад, като явно се чудеше дали не е по-разумно възрастната жена да остане в павилиона за чай.

Но тя не искаше да седи там сама срещу онези мъже.

- Ще се държа здраво за вас, господин Вагела, ако не възразявате.

- Мисля, че така с най-добре каза той и се загледа с присвити очи в далечината.

Около тях по пясъка бяха нахвърляни купчини ръждясали греди, неща, които приличаха на огромни турбини, и смачкани ламарини. Гигантски вериги с полепени по тях мидички се виеха около всичко или бяха навити на покрити с водорасли големи намотки като някакви великански спящи змии, а работниците наоколо изглеждаха като джуджета редом с тях.

Дженифър не се виждаше никъде.

Малка групичка хора се бяха събрали на пясъка, някои с бинокли, други - облегнати на велосипедите си, и всички гледаха навътре в морето. Тя стисна по-здраво ръката на господин Вагела и спря за миг, за да се приспособи към жегата. После бавно тръгнаха по брега към мястото, където мъжете с радиостанции и прашни туники крачеха напред-назад, говореха оживено помежду си, а децата си играеха безгрижно в краката на родителите си.

- Още един кораб пристига - посочи господин Вагела.

Загледаха се как онова, което вероятно е бил стар танкер, теглен от няколко лодки, бавно се превръща в отчетливо различим силует, докато го приближаваха към брега. Един японски джип с мощен двигател мина край тях е рев и спря рязко на няколкостотин метра по-нататък. Именно тогава дочуха гневните викове и след като заобиколиха огромен куп газови цилиндри, видяха тълпа от хора в далечината, застанали в сянката на огромен метален корпус. В средата на групата явно имаше някаква бъркотия.

- Госпожо, вероятно е добре да тръгнем натам - каза господин Вагела.

Тя кимна. Беше започнала да се притеснява.

Мъжът, чийто внушителен тлъст корем щеше да го отличи от останалите дори и без скъпата му кола, ръкомахаше към кораба и възмутените му реплики бяха придружени от пръски слюнка. Санджей стоеше пред него, заобиколен от мъжете, отпуснал ръце до тялото си с обърнати надолу длани в жест на помирение, докато се мъчеше да прекъсне тирадата му. Субектът, вбесил така мъжа, Дженифър, стоеше в поза, която баба й помнеше от тийнейджърските й години изнесла тежестта на тялото си върху единия крак, скръстила ръце пред гърдите си и вирнала нагло глава.

- Можеш да му кажеш - периодично се намесваше тя, че не съм се опитвала да направя нищо на проклетия му кораб. И че няма закон, забраняващ гледането.

Санджей се обърна към нея.

- Там е проблемът, Джен. Има закон против гледането. Когато си влязла без позволение в чужда собственост.

- Това е плаж - кресна тя на мъжа. - Дълъг десет километра. С хиляди хора по него. Какво значение има изобщо, че точно аз съм погледнала някакви си ръждясали кораби?

- Джен, моля те...

Мъжете около Санджей стояха и зяпаха с неприкрит интерес, като се побутваха един друг и сочеха джинсите на Дженифър и потника й, докато някои бяха приведени под тежестта на кислородните бутилки, които носеха на раменете си. Когато възрастната жена се приближи, неколцина се отдръпнаха и тя долови миризмата на застояла пот, примесена с тамян и нещо като сяра. С мъка успя да се сдържи да не сложи ръка пред устата си.