Джоджо Мойс - Корабът с булките

Да, той бе доста изненадан от английската дама. Не беше, каквато си я бе представял отначало.

Беше напълно сигурен, че в Дания, не са такива.

Пари от зайци! При последните продажби в Сидни най-големите мъжкари с най-хубава козина се продават за деветнайсет шилинга и единайсет долара за паунд тегло, което е най-високата цена, за която се е чувало в Австралия. Процентът на първокласни кожи може и да е малък, но при около пет за паунд дори и четири шилинга си е отлична печалба.

„Земеделец“, бюлетин, Австралия, 10 юли 1946 г.

Четири седмици до отплаване

Лети Макхю спря пикапа, избърса несъществуващия прахоляк под очите си и отбеляза мислено, че на жена с „красиви черти“, както тактично бе определила нейните продавачката, червилото „Вишнев цвят“ няма начин да промени съществено вида й. Енергично изтри устните си, като се чувстваше глупаво, задето изобщо го бе купила. После, след по-малко от минута, бръкна в чантата си и грижливо го нанесе отново, правейки физиономии в огледалото.

Оправи блузата си, събра писмата, които бе взела при седмичното си посещение в пощата, и се взря в замъгления пейзаж през прозореца. Дъждът явно нямаше да отслабне, колкото и да чакаше. Наметна главата и раменете си с непромокаем брезент и след като си пое дъх, изскочи от пикапа и хукна към къщата.

- Маргарет? Меги?

Вратата с мрежата против насекоми се затръшна подире й, приглушавайки настойчивото барабанене на пороя навън, но в отговор чу само ехото на собствения си глас и потропването на официалните си обувки по дъските на пода. Лети провери в дамската си чанта, после избърса крака и влезе в кухнята, като подвикна още няколко пъти, макар да подозираше, че няма никого вътре.

- Меги? Тук ли си?

Кухнята, както обичайно откакто Норийн я нямаше, беше празна. Лети остави чантата си и писмата на избърсаната дървена маса и отиде до печката, където къкреше задушено. Вдигна капака и подуши. После, малко гузно, се пресегна към шкафа и добави щипка сол, малко кимион и царевично брашно, разбърка ястието и затвори отново капака.

Приближи се до надраскано и покрито с петна огледало до шкафа с лекарствата за първа помощ и се опита да приглади косата си, която вече бе започнала да се накъдря заради влагата във въздуха. Едва успяваше да види цялото си лице. Семейство Донлийви определено не можеха да бъдат обвинени в излишна суета.

Отново изтри устните си, после се обърна пак с лице към кухнята, защото сега, без присъствието на други хора, можеше да я разгледа свободно. Огледа балатума, надран и пропит с мръсотия от полето, натрупвана дълги години, така че не можеше да се изчисти, независимо колко се метеше или бършеше подът. Сестра й бе планирала да го смени, дори бе показала на Лети шарката, която си бе харесала в един каталог, изпратен чак от Пърт. Забеляза избелялата боя по стените, календара, на който бяха отбелязани единствено няколко селскостопански панаира, пристигането на ветеринаря, купувачите на добитък или търговците на зърно, видя кучешките постели с мръсни овехтели одеяла, струпани около старата печка на дърва, както и пакет с прах за избелване на мъжките ризи, чиито гранулки се бяха разпилели по олющения работен плот. Единственият признак за женско присъствие беше един брой на списание „Блясък“, на корицата на който се рекламираше нов разказ от Дафне дьо Мюрие и статия със заглавие: „Бихте ли се омъжили за чужденец?“. Страниците, както забеляза тя, бяха доста омачкани от прелистване.

- Маргарет?

Погледна часовника: мъжете скоро щяха да се приберат зa обяд. Отиде до закачалките за палта до задната врата и се наметна със старо работно яке, като се намръщи от миризмата на катран и мокро куче, която, знаеше си, щеше да остане по дрехите й.

Дъждът вече бе толкова проливен, че на места по двора течаха малки поточета. Отточните тръби клокочеха задавено, а кокошките се бяха скупчили, настръхнали и рошави, под храстите. Лети се прокле наум, задето не си е взела гумените ботуши, но изтича от задната врата на двора и заобиколи, за да иде в обора. Там, както бе очаквала, съзря нещо, което силно приличаше на кафява гърбица, наметната с непромокаемо наметало, върху един кон да обикаля из заграждението. Никакво лице не се виждаше под широкополата шапка, която стигаше чак до вдигната яка и блестеше почти като огледало заради плътния порой на дъжда.