Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Хайде, Мегс. Какво чакаш?

- Не знам - отвърна момичето, очевидно разкъсвано от нерешителност.

- Хайде, всички сме тук. - Баща й протегна здравата си ръка и утешително я потупа по гърба.

Тя го погледна, после сведе очи към писмото, което сега стискаше в ръка. Братята й бяха на крака и стояха плътно около нея. Лети, застанала до мивката, се почувства излишна, сякаш е напълно външен човек. За да прикрие собственото си неудобство, тя се захвана да търка един тиган, при което едрите й пръсти се зачервиха от врялата вода.

Маргарет разкъса плика и започна да чете писмото, като шепнешком изговаряше думите, както правеше от малка.

После простена тихичко и Лети моментално се обърна и я видя да сяда тежко на стола, който някое от момчетата бе придърпало за нея. Погледна баща си с покрусено от мъка лице.

- Добре ли си, момичето ми? - По неговото лице бе изписана тревога.

- Заминавам, татко - прегракнало изрече тя.

- Какво? За Ирландия ли? - попита Даниъл и грабна писмото от ръката й.

- Не. За Англия. Запазили са ми място на кораб. О, господи,татко.

- Маргарет! - предупредително се обади Лети, но никой не я чу.

- Мегс заминава за Англия! - По-големият й брат прочете писмото. Наистина тръгва! Успели са да я сместят!

- Стига вече с подигравките - сопна му се Маргарет, но си личеше, че не е сериозна.

- „Заради промяната в статуса на друга военна булка, можем да ви предложим място на...“ Как се чете това? „Отплава от Сидни“... и т.н., и т.н.

- Промяна в статуса? Какво ли се е случило с бедната жена? - подметна съжалително Нийл.

- Възможно е съпругът вече да е бил женен. Случва се, както знаете.

- Лети! - укори я Мъри.

- Какво, вярно е, Мъри. Всякакви неща се случват. Трябва само да прочетеш във вестника. Чувала съм за момичета, които са стигнали чак до Америка само за да им кажат, че са нежелани. Някои вече с... - Тя замлъкна.

- Джо не е такъв - каза Мъри. - Всички знаем, че не е.

- Освен това - бодро се обади Кълм, - когато се ожени за Мегс, аз му заявих, че ако някога я засегне с нещо, ще го намеря и ще го убия.

- И ти ли? - изненада се Нийл.

- Господи - възкликна Маргарет, без да обръща внимание на леля си, но безмълвно се прекръсти за извинение.

- С всички вас край мен цяло чудо е, че изобщо се задържа тук.

Възцари се тишина, след като съдържанието на писмото постепенно проникна в съзнанието на всички. Маргарет улови ръката на баща си и я стисна здраво, докато другите се преструваха, че не забелязват.

- Някой иска ли чай? - обади се Лети. В гърлото й бе заседнала буца. Представяше си кухнята без Маргарет в нея. Някой в отговор измърмори нещо утвърдително.

- Няма гаранция, че ще ти дадат каюта, имай го предвид - каза Нийл, зачетен в писмото.

- Може да я сложат при багажа - обади се Лиъм. Голяма е колкото сандък.

- Това ли е? - обади се Даниъл, който, забеляза Лети, изглеждаше напълно объркан. Искам да кажа, заминаваш за Англия и толкоз?

- Толкоз - тихо отрони Маргарет.

- Ами ние? - с пресекнал глас попита Даниъл, сякаш досега не бе приемал на сериозно женитбата на сестра си и възможните последствия. Не можем да загубим мама и Мегс. Искам да кажа, какво ще правим?

Лети понечи да отговори, но осъзна, че не знае какво да каже.

От другата страна на масата Мъри седеше мълчаливо, сплел пръсти с тези на дъщеря си.

- Ние, синко, ще се радваме за нея.

- Какво?

Мъри се усмихна окуражително на дъщеря си - усмивка, която Лети не вярваше, че е дълбоко искрена.

- Ще се радваме, защото Маргарет ще живее с един добър човек. Мъж, който се е сражавал за родината си и за нашата. Който заслужава да бъде с нашата Маргарет, както и тя с него.

- О, татко. - Маргарет избърса сълзите си.

- И още повече... - Тук гласът му се извиси, сякаш за да предотврати прекъсвания. - Ще се радваме особено много, защото дядото на Джо е ирландец. А това значи... -Той нежно сложи загрубялата си длан върху порасналия корем на дъщеря си. ...че този малък човек ще стъпи, с божията благословия, в благословената ни прародина.

- О, Мъри - прошепна Лети, притиснала ръка до устата си.

- Дръжте се, момчета - измърмори Кълм на братята си и се зае да обува ботушите си, чака ни вечер на ирландски песни.

Вече нямаше къде да проснат мокрото пране. Вътрешният простор бе толкова натъпкан, че още малко и щеше да събори тавана; влажно бельо висеше на всяка кука и въже вътре, беше сложено на закачалки, закрепени по вратите, или лежеше изпънато върху кърпи на плотовете. Маргарет измъкна още една мокра долна риза от кофата и я подаде на леля си, която пъхна крайчеца в пресата и се зае да върти дръжката, за да изцеди водата.