Джоджо Мойс - Корабът с булките

Двете мъжки кенгура - само на дванайсет месеца извън торбата, - които скоро ще отлетят зa Лондон... ще изядат по пет килограма и половина сено по време на пътуването. От „Кантас Емпайър Еъруейс“ вчера заявиха, че кенгурата ще прекарат във въздуха само шейсет и три часа.

„Сидни Морнинг Херълд“, 4 юли 1946 г.

Три седмици до отплаването

Скъпи Иън,

Никога няма да познаеш - отплавам! Знам, че няма да повярваш, тъй като самата аз едва го вярвам, но е истина. Татко си поприказва с един от старите си приятели в Червения кръст, който има приятели на високо ниво в Кралския флот, и много скоро получих заповед, в която се казва, че имам място на борда на следващия кораб, който отплава, макар, строго погледнато, моят случай да не е с висок приоритет.

Наложи се да кажа на останалите булки в града, че отивам в Пърт да се видя с баба си, за да не предизвикаме бунт, но вече съм тук, настанена в хотел ,, Уентуърт “ в Сидни, и очаквам да се кача на кораба преди тях.

Скъпи, нямам търпение да те видя. Толкова ужасно ми липсваш. Мама казва, че когато се настаним в новия си дом, тя и татко ще пристигнат веднага. Планират да използват новата услуга на „Кантас “, наречена,, кенгуру “ — знаеш ли, че може да се стигне до Лондон само за шейсет и три часа полет с „Ланкастър“? Помоли ме да поискам от теб адреса на майка ти, за да може да изпрати и останалите ми неща, щом пристигна в Англия. Сигурна съм, че ще се успокоят напълно, след като се видят с родителите ти. Явно ги измъчва мисълта, че може да се озова в някоя селска хижа насред английско поле.

Е, както и да е, скъпи, захванала съм се да упражнявам подписа си и се мъча да запомня, че трябва да отговарям на обръщението „ госпожо ", а и все още свиквам с гледката на брачната халка на пръста ми. Толкова е жалко, че нямахме истински меден месец, но наистина е без значение къде ще се случи, стига да бъда с теб. Сега ще свършвам, тъй като ще прекарам следобеда в Клуба на американските съпруги в Улумулу, за да науча какво ми е нужно за пътуването. На американските съпруги им обясняват какво ли не, за разлика от нас, горките британски съпруги. (Не е ли страхотно, че го казвам?)Признавам си, че ако се наложи още веднъж да чуя да пеят ,, Когато момче от Алабама срещне момиче от Гъндаги ", мисля, че ще ми поникнат криле и сама ще литна. Бъди внимателен, любими, и пиши, щом намериш свободна минутка.

Твоя, Ейвис

През четирите години от създаването си, Клубът на американските съпруги провеждаше сбирките си в елегантна, измазана в бяло къща в покрайнините на Кралската ботаническа градина, Първоначално за да помага на момичета, които бяха пристигнали от Пърт или Канбера, да прекарат някак безкрайните седмици, преди да им бъде разрешено да се качат на кораб, за да се срещнат с американските си съпрузи. Тук се учеха как да правят пъстрите одеяла, съшити от многобройни различни квадрати плат, да пеят американския химн, а също се предлагаше сестринска помощ на онези, които бяха бременни или кърмеха, както и на онези, които не можеха да решат дали са парализирани от страх при мисълта за пътуването, или от опасението, че никога няма да потеглят.

Напоследък клубът бе изгубил американския си характер: предходната година излизането на щатския закон за военните булки бе ускорило заминаването на дванайсетте хиляди нови австралийски съпруги, така че пъстрите одеяла бяха заменени от следобеден бридж и съвети за справяне с британската храна и военните дажби.

Много от младите съпруги, които сега го посещаваха, биха настанени при семейства в Лейхард, Дарлингхърст или предградията. Намираха се в странно положение, докато животът им в Австралия още не бе приключил, а новият още не бе започнал, съсредоточени върху детайлите на едно бъдеще, което много малко познаваха и върху което нямаха никакъв контрол. Вероятно не бе изненадващо, че при тези сбирки на всеки две седмици имаше една-единствена тема за разговор.

- Една госпожица, която познавам от Мелбърн, е пътувала на „Куин Мери“ в първокласна каюта - казваше едно момиче с очила. Лайнерът се смяташе за светия граал на транспортните средства. В Австралия още пристигаха писма с разкази за великолепието му. - Казва, че прекарала цялото си време край басейна с коктейл в ръка. Имало вечерни танци, забавления, всичко. И си купили най-страхотните рокли, ушити в Цейлон. Единственият недостатък бил, че трябвало да дели каютата си с някаква жена и децата й. Пфу. Следи от лепкавите им пръсти имало по всичките й дрехи и трябвало да става в пет и половина сутринта, когато бебето почвало да плаче.