Джоджо Мойс: Корабът с булките

- Уха! Погледнете колко много кораби!

Дженифър сочеше към брега, където баба й едва успяваше да различи силуетите на огромни кораби, приличаха на заседнали на сушата китове. Тя примижа, искаше й се да бе взела очилата си от колата.

- Това ли е докът за разглобяване и рециклиране на кораби, за който споменахте? - обърна се тя към господин Вагела.

- Четиристотин дока, госпожа. В продължение на десет километра по брега.

- Прилича на гробище за слонове - обади се Дженифър и продължи с престорено сериозен тон, - където корабите идват да умрат. Да ти донеса ли очилата, бабо? - Държеше се любезно, предлагаше помощ, сякаш да се извини за забавянето си в магазина.

- Много мило, благодаря.

При други обстоятелства, помисли си тя после, безкрайният пясъчен плаж можеше да краси някоя туристическа брошура, със синьото небе, което срещаше хоризонта в сребърна дъга, зад която се виждаха далечни сини планини. Но благодарение на очилата си сега можеше да види, че пясъкът е сив от дългогодишното заливане с петрол и ръжда, че брегът е насечен от грамадни кораби, разположени на интервали от четвърт миля, както и от огромни купища метал с непонятно предназначение, образувани от разглобените вътрешности на излезлите от строя плавателни съдове.

На самия бряг, само на няколкостотин метра, групичка мъже бяха приклекнали в една редица, облечени в износени роби в синьо, сиво и бяло, и наблюдаваха как мостикът на един кораб се люшна и политна от все още белия корпус, който бе закотвен на стотина метра от брега, и тежко пльосва във водата.

- Не е обичайната туристическа атракция - коментира Санджей.

Дженифър се взираше в нещо, вдигнала ръка над очите си, за да ги предпази от слънцето. Баба й се бе загледала в голите й рамене и се питаше дали да не предложи на момичето да ги покрие.

- Точно за подобно нещо говорех. Хайде, Джей, да идем да погледнем.

- Не, не, госпожице. Не мисля, че е добра идея. - Господин Вагела допи чая си. - Сухият док не е място за една дама. А и трябва да имате разрешение от началника на пристанището.

- Искам само да погледна, Рам. Няма да взема да заварявам или режа нещо.

- Смятам, че е добре да послушаш господин Вагела, скъпа. Тя остави чашата си на масата, като осъзнаваше, че дори и присъствието им в павилиона за чай предизвиква любопитство. - Това е работно място.

- И сега е уикенд. Почти нищо не се прави. Хайде, Джей. Никой няма да е против, ако само надникнем за пет минутки.

- На портала има пазач отбеляза Санджей.

Виждаше, че естественото нежелание на Санджей да продължи нататък се бори с нуждата му да бъде приеман като равноправен участник в приключенията, дори като защитник.

- Дженифър, скъпа... подхвана тя, стремейки се да му спести неудобството.

- Пет минутки. - Дженифър скочи от мястото си, направо не я свърташе от нетърпение. И след миг вече бе прекосила половината път.

- Най-добре да ида с нея каза Санджей с нотка на примирение в гласа. - Ще я накарам да остане там, където можете да я виждате.

- Младежи замислено задъвка господин Вагела. Не се излиза на глава с тях.

Огромен камион избоботи по пътя, натоварен с огънати парчета метал, за които шестима или седмина мъже се бяха хванали и крепяха едва-едва.

След като отмина, тя видя Дженифър да разговаря с мъжа на портала. Момичето се усмихваше и прокарваше ръка през русата си коса. После бръкна в чантата си и му подаде бутилка кока-кола. Когато Санджей я настигна, вратата тъкмо се отваряше. И двамата изчезнаха, за да се появят след няколко секунди като малки фигурки на брега.

Изминаха близо двайсет минути, преди тя или господин Вагела да се осмелят да изрекат гласно онова, което и двамата си мислеха. Че младежите не само никакви не се виждат, но и доста се бяха забавили. И че ще се наложи да идат да ги потърсят.

Освежена малко от чая, тя се мъчеше да потисне раздразнението си от факта, че внучката й отново се бе държала толкова егоистично и неразумно. И все пак съзнаваше, че реакцията й отчасти се дължеше на страх, че нещо може да се случи на момичето, докато е под нейна опека. И че тя, безпомощна и стара, в тази непозната и непонятна страна, ще се наложи да поеме отговорност за обстоятелства, които не би могла по никакъв начин да контролира.

- Не иска да носи часовник, разбирате ли.

- Мисля, че е добре да идем и да ги потърсим предложи господин Вагела. Явно е, че съвсем са изгубили представа за времето.

Изчака той да дръпне стола й назад и с благодарност пое ръката му. Ризата му беше мека на допир, както ставаше с лен, който е бил пран много, много пъти.