Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Давай! Давай! Давай! - викаше тълпата в смесен хор от мъжки и женски гласове.

Маргарет бе забравила за изживяната обида. Смееше се и викаше, спомнила си за буйните закачки на братята си и как като деца се бяха поваляли един друг на земята и бяха натиквали кравешки тор в устите си.

Потупване по рамото привлече вниманието й. Франсис се опитваше да й каже нещо. Беше невъзможно да чуе думите й, но явно й показваше, че си тръгва. Изглеждаше бледа, помисли си Маргарет, после отново се върна към зрелищното изпитание на помощник-капитана.

- Погледнете го - викна възторжено Ейвис. - Изглежда напълно вбесен.

- Бесен като разгневен бик - отсъди Джийн. - Не мислех, че ще го направят на човек, който заема толкова висок пост.

- Добре ли си... подхвана Маргарет, но забеляза, че Франсис вече я няма.

Под одобрителните крясъци на превъзбудената тълпа, кралският бръснар намаза косата на офицера с пяна, после взе огромни ножици и започна да я реже грубо. След това двама развеселени мъже отвориха насила устата му и натъпкаха вътре смес, която Нептун описа като „лекарство за моряка“. Докато нещастникът се давеше и плюеше, а лицето му вече бе почти неразпознаваемо, един от мечките обикаляше край събраните жени и гордо изброяваше съставките - машинно масло, оцет, настърган сапун, яйчен прах. Две развалени риби бяха напъхани в ушите на помощник-капитана, а на врата му вързаха женски шал. Последва кратко обратно броене и после го пуснаха в басейна, като го издигнаха на два пъти, само колкото да изреве вбесено.

- Всички ще си платите за това - крещеше той, плюейки сапун. - Ще науча имената ви и ще ви докладвам на началниците ви.

- Дръж си езика зад зъбите, Добо - нареди кралица Амфитрита, -- иначе ще захапеш нещо още по-смрадливо.

Жените се разсмяха гръмогласно.

- Наистина не мога да повярвам, че могат да правят това - обади се Ейвис, която направо щеше да се пръсне от вълнение. Сигурна съм, че толкова високопоставен човек не би трябвало да е част от забавлението. Изведнъж тя застина като гонче, надушило дивеч. - О, мили боже! Това е Айрийн Картър!

Забравила за съдилището на Нептун и за спътничките си, тя скочи и си запробива път в блъскащата се тълпа вдигнала ръка да оправи косата си, докато върви.

- Айрийн! Айрийн! Аз съм, Ейвис!

- Мислиш ли, че капитанът ще ги накаже? - попита Джийн с широко отворени очи, докато шумът постепенно заглъхна, а плюещата жертва бе развързана от стола. - Човек би си помислил, че такъв като него е несломим, нали?

- Нямам представа отвърна Маргарет.

Тя се озърна да потърси с поглед Франсис и забеляза капитана. Стоеше близо до кулата и лицето му бе частично закрито от обкръжилите го хора. Един по-нисък мъж се надигна, за да прошепне нещо до ухото му. Трудно бе да се прецени, понеже капитанът носеше шапка, а и толкова много хора се движеха наоколо, но тя би могла да се закълне, че той се смее.

Минаха почти два часа, преди да намери Франсис. Прожектираха „Национално кадифе“ и тя седеше сама в кинозалата, няколко редици по-назад от предните столове, слънчевите й очила бяха вдигнати над челото и тя изглеждаше погълната от Мики Руни, който пиеше в някакъв каубойски бар.

Маргарет спря на тясната пътека между столовете и примижа, докато се увери, че това наистина е Франсис, после отиде при нея.

- Добре ли си? - попита, докато сядаше на съседното място.

- Чудесно - измърмори Франсис.

Маргарет си каза, че никога през живота си не е срещала друг човек, толкова сдържан в емоциите си.

- Церемонията беше страшно забавна - каза тя и вдигна крака на стола отпред. - Главният готвач бе обвинен, че приготвя несмилаема Храна. Сложиха му умрял октопод на главата и го накараха да изяде остатъци от вчерашната храна, разбъркани в обща смес. Стори ми се малко несправедливо. Имам предвид, че и аз не бих се справила по-добре.

На светлината, идваща откъм екрана, тя забеляза усмивката на Франсис, която предполагаше пълна липса на интерес.

Маргарет упорито продължи.

- Джийн отиде да пие чай с едни моряци. О, а пък Ейвис ни изостави. Откри някаква стара приятелка и двете се хвърлиха в прегръдките си като отдавна разделени любими. Даже си приличат - идеална прическа, много грим, нали сещаш. Предполагам, че сега ще ни зареже като ненужен нар. Имам чувството, че малко е разочарована от нас. Или поне от мен - побърза да допълни тя. - Нали разбираш, дебелата краварка със смрадливото кученце. Вероятно не си е представяла така светския живот тук.