Джоджо Мойс - Корабът с булките

В тази застинала атмосфера новината за телеграмата: "Не идвай, не си желана", се разнесе из кораба като вирус - бързо и навсякъде. Общото настроение, което бе добило леко ваканционна нотка, след като момичетата вече не страдаха толкова от морска болест, внезапно бе станало напрегнато и сковано. Някаква тревожна нотка съпътстваше всички разговори в столовата; масови оплаквания от главоболие и сърцебиене затрупаха лазарета. Рязко нарасна броят на запитванията кога се очаква да пристигне следващата поща. Поне една булка бе споделила със свещеника, че се опасява, че може да си е променила решението, сякаш като изрече думите и чуе неговите уверения, че всичко ще е наред, тя би могла да се застрахова срещу това съпругът й да стори същото.

Онова единствено парче хартия, с неговите пет прями думи, грубо ги бе върнало в реалността. Бе им показало, че бъдещето им не е само тяхно, че други незнайни сили дори и в момента диктуват какви ще са идните месеци и години. Напомни им, че много от тях се бяха омъжили набързо, че независимо какво чувстват, какви жертви са направили, сега можеха само да чакат като мишени, докато съпрузите им се разкайват на воля.

Въпреки това, или може би именно по тази причина, пристигането на крал Нептун и неговите слуги същия следобед предизвика на борда вълнение, което можеше да се опише като трескаво - в най-добрия случай, и направо маниакално - в най-лошия.

След обяда Маргарет бе замъкнала останалите на самолетната палуба. Ейвис бе заявила, че предпочита да си почива в леглото, че се чувствала прекалено изтощена, за се забавлява. Франсис, с хладния си тих глас, бе казала, че смята, че това не е за нея. Маргарет, която бе забелязала студенината между двете и която сама се чувстваше малко потисната заради плачещото момиче, което бе заварила сутринта в банята и което бе убедено - въпреки липсата на всякакви доказателства, че съвсем скоро ще получи телеграма, бе решила, че на всички ще им се отрази добре да идат.

Мотивите й не бяха изцяло алтруистични: не искаше бъде буфер между променливите настроения на останалите в каютата и не можеше да понесе още един следобед в безцелно мотаене от столовата до спалното им помещение.

Поне Джийн нямаше нужда от убеждаване.

Когато излязоха на самолетната палуба - обикновено пуста, освен редичка любопитни чайки, няколко изгубени булки или самотни двойки моряци, които търкаха палубата и напредваха заднешком в строг ред, - откриха, че сега тук гъмжеше от хора, слънцето се отразяваше от площадката, а шумът от разговорите им заглушаваше боботенето на двигателите, докато всички се настаняваха около брезентовия басейн, който бе специално направен за случая. Минаха няколко секунди, преди Маргарет да забележи стола, увиснал над него от подвижен кран.

- Мили боже! Нали няма да ни пъхнат в онова там? - възкликна тя.

- За теб ще е нужен товарен кран - отбеляза Джийн, докато си пробиваше път с лакти в тълпата, опряла длани на кръста си, без да обръща никакво внимание на острите погледи и мърморенето. - Хайде, момичета. Има колкото искате място ей там. Пазете си гърбовете! Минава бременна жена.

Сега, след като повечето бяха седнали, Маргарет успя да забележи, че тълпата е смесена. За първи път, откакто бяха вдигнали котва, се случваше толкова много мъже и жени да бъдат събрани на едно място без официално разделение. Офицерите обаче стояха встрани в белите си униформи. Жегата на палубата предизвикваше възбудена празнична атмосфера и докато се тътреше из тълпата, тя забеляза голите ръце и босите крака на жените, по-дръзкото внимание на мъжете.

Малко по-нататък друга жена в доста напреднала бременност се оглеждаше къде може да седне, нахлупила широкопола шапка на главата си, а по бледата й кожа бяха избили петна като неприятна реакция на слънцето. Тя също забеляза Маргарет и лицето й се изкриви в съчувствена усмивка. Зад нея един мъж в работен гащеризон предложи на засмяно момиче напитка в картонена чаша и тя замечтано си спомни как Джо й бе купил лимонада на панаира в околията, един от малкото пъти, когато бяха излизали заедно.

Тя се отпусна на мястото, което Джийн й бе намерила, като се мъчеше да се настани на твърдата седалка така, че да не й изтръпнат всички крайници. Само след минутка се наложи да се приведе силно напред, тъй като някаква огромна щайга се носеше над главите на жените, вдигната високо от един от механиците, който я подаде на инженер с мустаци.Тя го позна от посещенията си в столовата на Денис.