Джоджо Мойс - Корабът с булките

Бебето риташе. Маргарет се размърда, като мислено го смъмри.

- Аз... чудех се защо си тръгна - каза тя. - Реших... ами исках само да се уверя, че си добре.

В този момент на Франсис явно й стана ясно, че няма дa я оставят да си догледа филма. Позата на тялото й леко се отпусна и тя наклони глава към Маргарет.

- Не се чувствам добре сред големи групи хора - каза тя.

- Така ли било?

- Да.

Елизабет Тейлър яхна коня си с грациозен скок, който предполагаше, че е лека като перце и че движението й носи радост. Докато я гледаше, Маргарет си спомни за злонравната кобила на майка си и как преди няколко месеца тя също можеше ловко да скочи на гърба й, а после, хвалейки се пред братята си, да се завърти майсторски към задницата на животното. Можеше също да прави стойка на ръце върху гърба на един по-стар и по-кротък кон.

- Извинявай - промърмори тя. - Задето бях толкова рязка по-рано.

Франсис не извърна поглед от екрана.

- Просто ми е... трудно ми е да съм бременна. Това не съм аз. А понякога... казвам неща, без да се замислям. Маргарет сложи длани върху корема си и се загледа как се повдигат, докато бебето мърдаше вътре. - Заради братята ми е. Свикнала съм да говоря направо. И невинаги се замислям как ще се приеме от другите.

Франсис бе свела очи, а на екрана за миг проблесна силно слънце. Това бе единственият признак, че другата жена я слушаше.

- Всъщност продължи тя, понеже в мрака и усамотението им можеше да изрече неща, които бе пазила само за себе си от много време. - Мразя това. Не бива да го казвам, но е така. Мразя да съм толкова едра. Да не мога да се кача по две стъпала, без да запуфтя като локомотив. Мразя вида си, както и факта, че нищо не мога да правя - да ям, да пия да се разхождам на слънце, - без да мисля за бебето.

Заопипва подгъва на полата си. Беше й дошла до гуша тази пола и носенето на едни и същи дрехи всеки ден. Почти не бе слагала пола, преди да забременее. Сега разсеяно я приглади върху краката си.

Най-сетне отново се обади:

- Знаеш ли, почти веднага, след като с Джо се оженихме, той замина и аз отново си живеех само с татко и братята ми. Може да се каже, че бях омъжена само на теория. Определено не се чувствах като омъжена жена. Но не се оплаквах, защото всички бяхме така, нали? Никоя от нас не беше с мъжа си. А после войната свърши. И тогава открих... сещаш се... - Тя сведе очи. - И вместо най-накрая да си получа билета за плаването и да се срещна отново с Джо, и двамата просто да се радваме на времето си заедно, най-после заедно, което исках най-много от всичко, ние вече трябва да се съобразяваме с това. Няма меден месец. Няма време само за нас. Докато се роди бебето, ще сме прекарали заедно едва четири седмици от семейния си живот.

Тя разтри лице, благодарна, че Франсис не може да я види.

- Сигурно ме мислиш за ужасен човек, че казвам това. Вероятно си видяла всякакви ужаси, смърт и болести, и болни бебета, и сега ме слушаш и си казваш, че трябва да съм благодарна. Но аз не мога. Просто не мога. Мразя се, задето се предполага, че ще изпитвам всякакви майчински чувства, които не мога да се накарам да изпитам. - Гласът й пресекна. - И най-вече мразя мисълта, че веднъж щом се роди, никога повече няма да съм свободна...

Очите й се бяха напълнили със сълзи. Помъчи сс да ги избърше с лявата си ръка, така че Франсис да не разбере. Ето в какво я превръщаше бременността: в глупава, хленчеща жена. Издуха носа си във вече влажната кърпичка. Опита се да се намести по-удобно и трепна, когато бебето отново я изрита рязко, сякаш за отмъщение. Точно тогава усети хладна длан върху ръката си.

- Предполагам, че е нормално да се очаква - отвърна Франсис - да има някакво напрежение помежду ни, след като живеем толкова натясно и всичко останало.

Маргарет отново подсмъркна.

- Не исках да те обидя.

Едва тогава Франсис се обърна към нея. Маргарет едва успяваше да различи огромните й очи. Тя преглътна, сякаш онова, което имаше да каже, изискваше усилие.

- Не си ме обидила. - И след съвсем кратко стискане на ръката й, тя върна своята обратно в скута и продължи да гледа филма.

Маргарет и Франсис се връщаха към палубата с хангарите, след като се бяха присъединили към втората смяна за вечеря, вместо обичайната им, заради късния край на филма. Това бе предизвикало толкова сумтене и трудно изпросено съгласие от страна на служителките от женския корпус, сякаш, както отбеляза Маргарет, ги бяха помолили да се хранят голи.

- Полуизстинал пай с осолено говеждо вместо топъл такъв. Едва ли се иска международен договор за това, нали?