Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Даг никога не беше и помислял, че може да бъде другояче. Затова въпросът на фон Гал го изненада и той се ограничи да каже:

— Да, баща ми се чувства много добре.

Полковникът наведе глава в знак на одобрително уважение, вдигна чашата си за здравето на младите и, след като се извини, че трябва да наобиколи и другите си гости, се отдалечи.

Аделхайд не можеше да се начуди на този любезен прием. Тя беше добила впечатлението, че неукротима омраза разделя двата могъщи рода и че заради това обстоятелство баща й и тя бяха посрещнати хладно от Фон Гал след коледната служба в църквата. И сега не можеше да разбере тази внезапна промяна.

Даг вдигна чашата си срещу девойката, докато с поглед галеше нейните заоблени рамене, усмихнатите й устни и светлосините й очи, които изглеждаха едновременно прозрачни и дълбоки изпод дългите й мигли. Гледаше я и не преставаше да мига, сякаш заслепен от силно слънце. Не, тя няма да напусне Бьорндал, той няма да го позволи, защото нямаше да може да го понесе!

В един от салоните засвири музика, последваха весели викове и ръкопляскания — танците започваха. Увлечени от множеството, Аделхайд и Даг минаха пак през преддверието и се изкачиха по стълбището, което водеше към балната зала.

Тя беше прочута в целия край. В една от стените изпъкваше висока и широка камина. От двете й страни имаше каменни бюстове, а отгоре — огледало и гербовете на предците на Фон Гал. По другите стени бяха окачени оръжия на датски и германски семейства, които са имали роднински връзки с тях, и галерия от хубави портрети, която завършваше с портретите на полковник Фон Гал и неговата съпруга — мразена в целия край.

Балът беше в разгара си. Много скоро Аделхайд и Даг бяха разделени един от друг. По едно време той я забеляза да се върти в прегръдките на един офицер. Това не беше изненада за него, защото въобще не се бе надявал, че тя ще танцува само с него и все пак му се струваше възмутително, че можеше да танцува с друг мъж.

Даг мина в друг салон, където по-възрастни гости бяха наобиколили маси с подредени върху тях освежителни напитки. Уедини се в най-отдалечения салон, където поднесоха на гостите грог. Някои от гостите, които бяха без компания, вдигнаха към него чаши за поздрав. Той стори същото, но цялото му внимание беше погълнато от онова, което ставаше в балната зала.

По-късно, когато бе обявена вечерята, Даг слезе заедно с другите на първия етаж, където се намираше трапезарията. Но едва се докосна до ястията и побърза да се върне в преддверието, откъдето минаваха гостите на път за салона за танци, защото музиката започна отново да свири. Не беше виждал Аделхайд от началото на приема и се надяваше, че и тя ще мине от тук.

Стоеше обърнат към вратата, когато нечия ръка го докосна по рамото. Обърна се и се озова лице в лице с Елизабет фон Гал. Тя му се усмихваше божествено, докато изричаше думите, с които някога се бе обърнала към неговия брат:

— Елате да танцуваме.

Даг не искаше да знае какво ще стане по-нататък. Мисълта му беше уморена от усилието да си отговори на толкова неясни и смътни въпроси, че в този момент му беше все едно дали и с кого ще танцува. Затова поведе госпожица Фон Гал към залата с танцуващите.

От сутринта на Рождество Елизабет не беше престанала да мисли и не можеше да се успокои. От цялата си душа намрази някогашната си приятелка Аделхайд. Защо беше дошла да прекара Коледа в Бьорндал? Там имаха обичай да празнуват много дни наред и Елизабет смяташе, че има нещо подозрително в това, че Аделхайд прекарва под един покрив толкова дълго време заедно с Младия Даг. Не, тя никога няма да допусне Аделхайд Баре да стане господарка на Бьорндал!

Недоверието и пренебрежението, които съществуваха все още по отношение на това имение на север, бързо щяха да изчезнат, ако тази млада жена се настани в него. Името, интелигентността, съобразителността и връзките й щяха да й отворят всички врати, които сега бедността й затваряше наполовина. С парите и ресурсите на Бьорндал тя щеше да бъде в състояние да направи чудеса! Тогава това могъщество щеше да засенчи самия Боргланд, а Елизабет и нейното семейство щяха да изпаднат от позициите си в обществото.

Тези тревоги на Елизабет бяха истинската причина, заради която тя бе настояла пред баща си да покани на бала и господарите на Бьорндал, у които гостуваха Баре и неговата дъщеря. В началото Фон Гал се изненада. Но скоро прие много благосклонно предложението на Елизабет.