Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Аделхайд спря да плаче, но остана притисната до Даг. Когато прекосяваха селото, очите й бяха още мокри, но от погледа й изчезна всякаква горчивина. Завладя я убеждението, че всичко, което става тази вечер е един хубав сън. Да, тя сънуваше, че е сама с Даг, притисната до него в една люлееща се под звездите шейна.

Когато Бамсен затропа по дървения мост пред входа на имението, Аделхайд дойде на себе си, бързо целуна кожуха на Даг и се изправи.

Стария Даг беше останал в осветената зала, за да изчака връщането на сина си. Преди време и другият му син отиде на бал и не се върна вече. Затова искаше да се успокои, преди да си легне, а и да чуе подробности за увеселението в Боргланд.

Госпожица Крюсе приготви за тримата мъже, които останаха в имението, богата вечеря, която те поляха обилно с чудесни вина. След това играха на карти и пиха грог. „Истинска ветеранска вечер“ — заяви майор Баре.

Когато чуха, че младите се връщат, Клинге и Баре дойдоха в залата и се започна оживен разговор за бала и за познатите, които Аделхайд беше срещнала в Боргланд. След това всеки се прибра в стаята си и Бьорндал потъна в мрак.

А в Боргланд една надменна и озлобена девойка горчиво плачеше.

Три седмици след Коледа по време на вечеря майор Баре вдигна чашата си и с разчувстван глас благодари на домакина за сърдечния прием и за приятните дни, които беше прекарал в Бьорндал. На следващия ден това чудесно и незабравимо гостуване трябваше да свърши, защото — добави майорът, — време беше той и Аделхайд да се приберат в града.

Стария Даг настоя да останат поне докато се свършат приготвените за празниците лакомства, защото така изискваше един отдавнашен местен обичай. Но майорът не се съгласи и заяви, че си заминават на другата сутрин. Напълниха много пъти чашите, за да отбележат прощалната вечеря. След това тримата мъже продължиха да се шегуват, да пият и да се смеят, докато двамата млади седяха мрачни и мълчаливи до огнището в старата зала. Аделхайд не изпускаше от тревожния си поглед Младия Даг, очаквайки да забележи у него и най-малката проява на съжаление, че си заминава. Но той седеше неподвижен и мълчалив.

Нито за миг не светна в погледа му искра на нежност към нея. Аделхайд не можеше да допусне, че млад човек с неговите качества не е способен на обич. Той сигурно я обичаше поне малко и я уважаваше по свой си начин — безмълвно и без видими прояви. Онази любов — пламенната, горещата, буйно проявяващата се, беше непозната за него песен… Освен към Елизабет, може би…? След заминаването й те щяха да могат да се виждат свободно и постоянно!

От тази мисъл я заболя толкова много, че затвори очи и едва преглътна сълзите си. Трябваше да направи огромно усилие, за да не допусне той да забележи мъката, която свиваше сърцето й. С хубавите спомени, които щеше да отнесе от тези коледни празници в Бьорндал щеше да се утешава до края на живота си. Така, както е ставало с всички жени от нейния род. Както те, така и тя щеше да съумее да носи своя кръст, без да проявява слабост.

Майорът съобщи на вечеря, че е решил вече да си тръгват, и по челото на Даг премина сянка на тревога. „Тя не бива да си отиде“, беше си повтарял често. Но след бала в Боргланд, където я бе видял сред бляскавото общество, към което принадлежеше, си помисли, че неговият свят й е съвсем чужд и че тя никога няма да може да свикне със суровия и затворен живот в Бьорндал. Но все пак беше склонен в някои моменти да си мисли, че не я е преценил достатъчно добре и че надеждите му може би не са напразни.

Случи се нещо необичайно, защото Младия Даг се ръкува с майора и Аделхайд, пожелавайки им лека нощ, като към нея се държеше сякаш е дете, с непохватна ръка и сведена глава. През нощта, която последва, двама не можаха да заспят. Мислите на госпожица Аделхайд не й даваха да заспи, а Младия Даг, седнал до огнището в старата къща, едва дочака заранта, дрехите си за гората и замина със ските.

Когато майорът и Аделхайд отпътуваха на следващата сутрин, той не си беше вкъщи.

Истинска зима дойде в Бьорндал и започнаха да се редуват тихи слънчеви дни с виелица и мразовит вятър.

Ходеха с коне, натоварени със стока, до града и от там се връщаха с писма, търговски документи и други подобни неща, както много пъти досега. Стария Даг също отиде веднъж в града и престоя там няколко дни. На връщане обиколи няколко села по работа и дълго време след това не се отдели от къщи.

Младия Даг също не си беше за дълго у дома. Отиде надалеч в горите на север, в планините. Пращаше в имението купища кожи от вълци, белки и лисици по познати, които караха дървен материал. Много рядко се връщаше в имението и когато идваше, в повечето случаи биваше ранен от зъбите на някой вълк или смазан при някое падане върху скалите. Дори баща му не се беше проявявал на младини като толкова смел ловец. Понякога беше като обзет от бяс, сякаш се мъчеше да забрави нещо, което постоянно го терзаеше.