Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

След няколкото встъпителни изречения най-после полковникът стигна до въпроса, който го беше довел в Бьорндал.

Времената бяха толкова тежки, че беше вече невъзможно да се договорят заеми дори срещу най-добри залози. Затова полковникът беше помислил, че Даг, който живее толкова близо до Боргланд и познава отлично неговата стойност, ще се съгласи да му заеме известна сума пари, докато премине кризата.

Даг отговори, че и той няма много свободни пари, че не е възможно, заради лошите условия да продаде ипотеки или имотни акции, но ако полковникът му съобщи сумата, която желае да получи, ще си помисли.

Фон Гал, който се боеше от един решително отрицателен отговор, въздъхна по-свободно, като видя колко спокойно Даг посрещна искането му. Това е едва ли не полуобещание — мислеше той, — защото не се беше надявал и на това. Възможно ли бе, наистина, седналият срещу него в тази ниска стара зала човек да има средства и желание да му услужи в трудния днес за него момент? Той се беше принуждавал да се подлага на подобно унижение — да моли за пари, нееднократно през тази година и затова се питаше дали и господарят на Бьорндал не се подиграва с нещастието му. Припомни си, че младият Бьорндал се беше държал странно вечерта на бала, когато се опита да разбере от него как вървят техните работи. Тези планинци бяха много особени и не беше възможно човек да ги разбере напълно. Дали Даг Бьорндал не попита само от любопитство за размера на сумата, от която имаше нужда?

Но за Фон Гал не съществуваше вече друг изход. Беше притиснат до стената и трябваше да назове сумата. Затова се обърна към Даг и на един дъх я съобщи. Тя бе значителна и той бързо погледна домакина, за да разбере какво впечатление му бе направила. Даг не мигна. Нито един мускул на лицето му не издаде какво мисли.

— Ще видим — рече той и се изправи.

И с вдигната глава и твърди стъпки излезе от залата.

Фон Гал го гледаше как се отдалечава. Къде отиваше? Възможно ли беше да има толкова много готови пари, когато други отдавна бяха забравили дори как изглеждат?

Докато полковникът, останал сам, се питаше що за птица трябва да е този Даг Бьорндал, последният слезе в зимника и отиде в един от ъглите му. Там повдигна една плоча в пода и откри изкопано в земята хранилище. В него отвори една каса и извади желязна кутия, която съдържаше документи. Когато се върна в залата, полковникът го видя да държи лист хартия.

„Приготвил е договор и носи да го подпиша“ — помисли Фон Гал, поуспокоен донякъде, че работата взе така бързо благоприятен обрат.

Даг седна спокойно в креслото, разгъна листа и го подаде на полковника с безизразно лице.

— Може би това нещо ви причинява грижи? — запита той.

Ръката на Фон Гал затрепери. Лицето му почервеня.

Даг Бьорндал притежаваше ипотечния договор върху Боргланд! Той го бе купил от Улрих фон Венд и следователно знаеше, още от датата на неговото съставяне, от кога точно съществуваха паричните затруднения на Боргланд, чието богатство беше вече само въображаемо.

При този удар Фон Гал помисли, че ще падне. Но той беше закален в много битки и съперничества и, като събра цялата си воля, успя да се съвземе. Изправи се и прокара ръка по челото си, сякаш за да прогони отчаянието:

— О, да — рече той с достойнство, — това е ипотечният договор. — И, като погледна Даг в очите, попита: — Какво смятате да правите с него?

— Но нали струва пари?

— След известно време ще го откупя — заяви полковникът с не дотам уверен тон.

Даг беше навел глава като елен, който снишава рогата си, преди да се хвърли срещу своя противник. Някогашната жажда за мъст и алчността за богатство и власт го завладяха изцяло.

— Докато дъщеря ви е жива, няма да можете да откупите този договор — заяви Даг с леден глас.

Полковникът вдигна поглед и видя, че сините, студени като стомана очи на Даг го наблюдават и четат мислите му. Лицето му го издаде. Той не можа да скрие, че разбира много добре намека, който Даг току-що направи за Елизабет и че следователно му беше много добре известна ролята, която бе изиграла тя около смъртта на Туре. Положително още в деня, в който Даг беше разбрал това, техните дни в Боргланд са били преброени. Фон Гал усети ледена пот да избива по челото му и тръпки разтърсиха цялото му тяло. Той наведе глава.

Даг заплашително сви вежди. Чертите на лицето му се изопнаха. Имаше вид на човек, който се готви да извади оръжие, за да убие своя враг.

Той се беше досетил още през коледните празници, че зад поканата от Боргланд се крие нещо. Скоро след това неговият адвокат му заговори за ипотечния договор. Ипотечната сума беше много по-значителна от всички ипотеки, които беше направил дотогава. За пръв път му се случваше да вложи толкова пари в подобна сделка. Но неговият адвокат беше преговарял умело и беше успял да откупи ипотечния договор на сравнително доста умерена цена. Все пак, за да събере сумата, Даг беше принуден да заеме от Холдер и дори да извади талери от касата в скривалището в мазето — толкова силно беше желанието му да стане собственик на ценния документ.