Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Бледа от изненада и смущение, тя се отдели от групата на дамите и с премерена и лека стъпка мина първа под сключените саби. Когато стигна на другия край, офицерите се хванаха за ръце и в обширната зала се изви весел танц, съпроводен от звуците на стара популярна народна песен, която всички запяха.

Докато всички чакаха музикантите да засвирят последния валс, Аделхайд стоеше неподвижно сама и объркана с пулсиращи слепоочия и вкочанени крайници. На почтително разстояние от нея стоеше лейтенантът, комуто бе обещала този валс, и чакаше момента, за да я покани. Той бе танцувал много пъти с тази, която сега бе обявена за царица на бала, беше й шепнал същите думи на възхищение, които тя бе чула от всичките кавалери, с които бе танцувала тази вечер. Лейтенантът беше изпълнен с надежди и беше почти сигурен, че е спечелил сърцето й.

Както по-рано тази вечер, Даг беше седнал в един ъгъл на залата. Тази вечер беше най-тъжната в живота му. Но той беше танцувал и пил толкова много, че му се виеше свят и всичко заобикалящо го му се виждаше някак отдалечено и нереално. Усещаше само една тъпа болка.

Защо Аделхайд го пренебрегна така? Нито веднъж не се приближи към него. Не престана да танцува с всички тези мъже, които я обгръщаха през талията и я завъртаха по лъскавия паркет… Всички те бяха офицери в парадни униформи, накичени със злато и ордени… Той беше длъжен да знае, че тя винаги ще се харесва на мъжете от това общество, в което беше израснала и че беше съвсем естествено и тя харесва тези мъже.

Елизабет фон Гал му изрази съчувствието си, задето беше останал сам, дори се държа особено любезно и мило с него. Но защо думите й му се сториха някак двусмислени, неясни?… За какво искаше да му намекне?…

Лицето му придоби решителен израз и той се изправи. По дяволите Елизабет и нейните медени приказки! По дяволите тези аристократи в униформи! Сега ще видят те какво значи да се танцува! И Даг тръгна с твърда крачка към балната зала.

— Последният валс! — чу, когато влезе.

И с бързи стъпки, гъвкав като хищник, който е избрал жертвата си, прекоси залата.

При първите звуци на валса младият лейтенант, който седеше наблизо и наблюдаваше Аделхайд, стана и попристегна колана си. След това пристъпи към нея и се поклони в знак на покана. Аделхайд се канеше да стане с въздишка на примирение, когато един висок и решителен глас съвсем близо до нея произнесе името й:

— Госпожице Баре!

Тя се сепна и се обърна.

— Ще танцувате ли с мен този танц, последен за тази вечер?

Беше Даг.

Госпожица Аделхайд мигом забрави за лейтенанта и като в сън стана и тръгна след Даг. Сърцето й биеше силно, погледът й сияеше, усети как мигом цялото й същество се изпълни с радост и щастие.

Пое нежно ръката й, направи няколко крачки заедно с нея, след това я обгърна здраво с другата си ръка и я понесе шеметно напред.

Колко вихрено звучеше музиката при този последен танц! И как всичко бе окъпано в светлини — при този последен танц…

Бамсен се носеше гордо в тръс, а шейната пееше по пътя. Селото в равнината се скри зад тях.

Очите на Аделхайд бяха широко отворени. Горските ели бягаха край тях, звездите трепкаха отгоре, а тя още танцуваше в мислите си — единствения танц, може би последния за нея на земята.

Щом дърветата в края на гората започнаха да оредяват и конят се заизкачва по последната стръмнина, след която щяха да пристигнат в имението, Аделхайд забеляза светлини в прозорците на Бьорндал. Наведе се тихо настрани, облегна главата си на рамото на Даг под грубия кожух и от очите й се зарониха едри сълзи. Без да се разтревожи и сякаш нищо особено не се бе случило, Даг събра поводите в лявата си ръка и с дясната прегърна девойката. Погледна я удивено, после дръпна кожената завивка, за да я завие по-добре. Друг на негово място щеше да се разтревожи и да я попита защо плаче, но Даг не умееше да чете в душата на жената. Беше свидетел на една мъка и нямаше какво да разпитва. Когато той сам биваше обхванат от някаква тъга, чувстваше я така настойчиво и жестоко в себе си, че не можеше да намери подходящите думи, с които да я изрази. Тогава какъв смисъл имаше да разпитва, щом не беше възможно да се отговори на подобни въпроси? Прегърна я, за да й покаже колко много й съчувства и че е готов да й помогне.

Доскоро Аделхайд изпитваше особена гордост при мисълта, че не се беше разплаквала от оскърбленията и жестокостите, които беше понасяла в живота си, но ето че за втори път през тези коледни празници плачеше!