Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

В стоманените очи на Стария Даг светна пламък. Пак бе открил в горския гъсталак спотаилия се рис — този лукав и хищен звяр, който бе нанесъл вече веднъж смъртен удар върху едно от най-близките му същества. Отново ли се готвеше да нападне?

В миналото той бе имал работа с благородници и те, за да постигнат своята цел, бяха едва благоволявали да се отнасят с него снизходително и да му отправят няколко любезни думи. Но сега той нямаше какво да се церемони с тяхната снизходителност. Неговите корени слизаха много по-дълбоко в древната земя на Норвегия, отколкото техните. Неговият род водеше своето начало отпреди поне пет века.

Наведен напред над огъня, Даг изглеждаше огромен, защото играта на пламъците странно разширяваше неговите плещи. Мислите му постепенно се проясняваха.

Така значи, каза си той, полковник Фон Гал отдавна продава земи, много по-отдавна може би, отколкото той знаеше. И сега разбираше много добре какво значи тази покана към младите.

Даг стана. Изглеждаше спокоен, но някакъв смесен израз на радостно презрение светеше в погледа му. В старата зала Баре и Клинге разговаряха с кана бира пред себе си. Седнала до прозореца, Аделхайд четеше.

Даг седна при тях, отпи глътка бира и се обърна към девойката:

— Имате ли желание да танцувате, госпожице Баре?

Аделхайд се обърна и го изгледа. Какво искаше да каже? Да не би да имаше намерение да устрои бал в Бьорндал? Тя щеше да бъде много щастлива, ако й се удадеше възможност да се покаже в деколтираната си рокля пред своя любим. Тази мисъл я накара да отговори, че ще бъде очарована от една танцова вечер.

— Да, поканени сме на бал — рече той и после се обърна към майора. — Стар съм и затова предпочитам да си стоя вкъщи.

Майорът се намръщи. Беше решил да почива през празниците и ето че се задаваше опасност да го накарат да стане кавалер на дамите и да остави чашата с великолепен коняк заради някакви отвратителни коктейли.

— Ще остана, за да не бъдете сам — рече майорът на Стария Даг. — Ще ме накарат да изляза от тук само насила.

По погледа на Стария Даг пролича, че остана доволен от този отговор. Капитанът също заяви, че на един бал няма място за недъгав старец като него, окуцял от подагра, и затова и той ще остане.

— Тогава ще трябва да вземете Даг за кавалер — рече Стария Даг на Аделхайд, докато я наблюдаваше косо през рамо.

— Но къде ще е този бал? — попита тя, с лице към прозореца.

— В Боргланд — отвърна сухо Стария Даг.

Уречените ден и вечер дойдоха.

Потъналият в пот Сивер Бакпе се опитваше да удържи на място буйния Бамсен, докато госпожица Аделхайд и Младия Даг се настаняваха в шейната. Младия Даг обичаше бързите коне. Самият Стар Даг с помощта на госпожица Крюсе зави Аделхайд в кожите на шейната, за да не й е студено по пътя. Освен това беше накарал младежа да пийне чашка коняк, за да се чувства по-добре на вечерния студ и да придобие по-голямо желание за танци. Имаше специално мнение по този въпрос.

Аделхайд беше с кожух, разкопчан около бялата й шия, устата й беше усмихната, а очите — големи и добри. Младия Даг й хвърли поглед и извърна очи, но след това отново я погледна, с предизвикателни и закачливи заради алкохола очи. Беше студено, но в шейната чувстваше топлина от френския коняк в кръвта си, което се предаде и на госпожица Аделхайд. Топлината беше в очите й.

Тя го погали с очи, докато той слагаше ръцете си отгоре и взе поводите. На лицето му беше изписана респектираща властност. Шейната полетя сред сребърен облак от снежен прах, дворът, дърветата и стълбовете на голямата външна врата за миг изчезнаха от очите на Аделхайд. Тя погледна младия мъж до себе си, който, наведен напред, държеше здраво поводите. Кожената му шапка беше килната назад, яката на кожуха — разкопчана и така лицето му оставаше съвсем открито и със своите чисти и решителни черти сякаш пореше въздуха. Тя се питаше дали на него дължеше увлечението и възторга си, или на обстановката и охолството на този нов за нея живот. Не, той, само той я караше да се вълнува толкова силно, а всичко останало беше само тих съпровод на прекрасната песен, която, изпълваше сърцето й.

В Даг бяха нахлули противоречиви чувства на възхищение и тъга, когато я видя в залата готова за път. Никога досега не бе му се струвала толкова красива и очарователна. Как можеше да повярва, че ще бъде до него? Тя беше видение от друг свят, което скоро можеше да изчезне неусетно.

Къде се намираше и за какво мислеше? Бяха влезли в селището. Неусетно.