Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Стария Даг се изненада от тази проява на добросъседство от страна на Фон Гал и пожела да чуе още веднъж поканата. Той познаваше много добре хората и не се поддаваше на техните манипулации. Понеже не желаеше пратеникът да забележи учудването му и после да го коментира, той се извърна с гръб към него и направи няколко крачки към огнището, за да размисли. После се обърна към госта и му каза със спокоен и безличен тон, че ще изпрати отговора си на другия ден, когато евентуално ще съобщи и имената на онези, които ще се отзоват на поканата. Засега изпраща своите благодарности.

Придружен от Стине, пратеникът на Фон Гал си отиде, а Стария Даг седна пред огъня и се замисли върху това събитие. На младини нямаше да му е нужен цял ден, за да вземе решение и да изпрати отговор в Боргланд. Просто щеше веднага да изрече едно рязко „не“. Но оттогава се промениха много неща и освен това присъствието на гостите в неговия дом го задължаваше да се съобрази първо с тях. Майор Баре и неговата дъщеря имаха право да приемат поканата за бала и ако пожелаеха да бъдат придружени, невъзможно беше да им се откаже.

И други, по-важни мисли го занимаваха. Често свъсен и мълчалив, той знаеше за другите винаги много повече, отколкото можеше да се допусне. От своя адвокат, който правеше заверките на договорите му за аренди, заеми и ипотеки, бе научил, че в Боргланд вече са се появили парични затруднения. Фон Гал беше пристъпил към продажба на дяловете си в някои земеделски ферми в района и беше много възможно Даг да бе придобил, без да знае още, дялове от земите, които бяха принадлежали на Боргланд.

Има нещо съмнително в тази покана — мислеше старецът. И под свитите вежди погледът му прие същата подозрителна острота, с която на младини дебнеше през горските гъсталаци някоя лисица, мечка или рис.

Умееше отлично да предусеща и осуетява човешките хитрини. Мнозина бяха идвали при него под разни измислени предлози, но той винаги безпогрешно беше разкривал техните измами или тайни намерения.

Какво ли се криеше зад тази покана от страна на Боргланд?

Той се изправи и се разходи из стаята. Здравите мускули на все още силните му прасци изпъваха чорапите. Сребърните токи на обувките му проблясваха при всяка крачка. Широките му рамене се очертаваха ясно под добре скроената дреха, която прилепваше плътно и подчертаваше все още хубавото му телосложение. На гърдите и изпод ръкавите около китките на ръцете му се диплеха волани от бяла батиста, които засилваха още повече неговата мургавост. Сребристите му коси се виеха в непокорни къдри. Въпреки че се бе леко попрегърбил от годините, общо взето беше запазил силата си и някогашната гъвкавост.

Природата на човека е дива и е трудно да се подчини, както не е лесно да се опитоми див звяр. От тридесет години Даг се стремеше да се научи да се владее и да стане по-съвършен. През коледните празници присъствието на Аделхайд в Бьорндал му напомни едновременно чистата душа на Дортея и силната и неподатлива природа на Терезе. Достатъчно беше да я чуе как свири на пианото, за да се събудят у него ярките спомени и да разбере какъв беше неговият грях и неговият дълг към онези, които нямаше да се върнат вече.

Ето че сега поканата от Боргланд рязко измени посоката на неговите мисли и намерения. Някогашното лошо чувство към обитателите на селото в равнината се пробуди и упоритата му мисъл започна да дълбае назад във времето. Непреодолимият устрем на първобитния род, чиято кръв течеше във вените му, отнесе резултата от многогодишните усилия, които бе правил над себе си, заличи кротките образи, които Коледните празници бяха възкресили. Дългата върволица от предишни сурови господари на горите отново застана зад него. Войнствените предци го тласкаха и настройваха срещу онези вековни противници от селото в равнината, онези агресори, на които планинците бяха неизменна жертва от много поколения. Отдавна Боргланд беше крепост на неговите врагове. Даг си спомни за единствения път, когато влезе в двора на тази крепост, за да търси сина си, и за леденото презрително високомерие, с което бе посрещнат от фон Гал.

По примера на дедите си, чиито нрави се проявяваха много ярко у него, Даг не изпускаше от очи своя прицел: да си отмъсти за всяка неправда, на удара да отговори с удар. На свой ред, най-после, той щеше да може да действа…

Но тази покана от Боргланд майора и неговата дъщеря ли засягаше, или него и неговия син? Всичко му стана ясно, когато си спомни думите на пратеника: „Надяват се, че поне госпожица Баре и младият господар ще дойдат…“ В църквата той много ясно забеляза как се измени лицето на Елизабет фон Гал, когато видя Аделхайд Баре и Даг заедно. И ето че сега канеха най-вече тях двамата да отидат на увеселението в Боргланд…