Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Тя се отправи към залата, но изведнъж се върна към Туре и като го гледаше право в очите, попита:

— Защо не танцувате?

И без да дочака неговия отговор, тя се приближи още повече и добави:

— Желаете ли да танцувате с мен?

Той кимна утвърдително и се вгледа в очите на Елизабет фон Гал, която веднага почувства магическата сила на неговия поглед.

Никой не може да избяга от съдбата си.

Преди Туре да се отзове на поканата за този бал, той беше получил строги препоръки от баща си, който го бе посъветвал да не си позволява никакви волности и да внимава в държанието си с момичетата от обществото, които ще срещне. Той бе останал на това място, за да не бъде подложен на съблазънта да танцува с девойките и неволно с нещо да прекали, но ето че това негово решение стана причина да бъде поканен от Елизабет фон Гал, отегчена и уморена от неразделните си безхарактерни и безволеви кавалери.

Бедната Елизабет фон Гал жадуваше за сила и енергия, а условията, сред които живееше като жена, я правеха толкова слаба и безпомощна!

Тя имаше великолепен кон, когото обичаше, галеше и целуваше по ноздрите, но когото понякога така бичуваше и пришпорваше, че го караше да трепери и лудее от болка. Имаше и едно хубаво куче, което страстно галеше и глезеше, но понякога бясно го биеше и когато то започваше да вие от болка, изпадаше в още по-голяма ярост.

Обичаше да очарова мъжете, да ги увлича, да ги кара да губят ума и дума и след това да ги унижи и смаже със студен, презрителен поглед.

Към какво се стремеше, какво търсеше в живота? Може би сама не знаеше? Може би копнееше за силна като нейната или още по-силна воля. Може би търсеше съпруг, който да може да проявява мъжката си природа дори пряко волята й, ако това се наложи.

И може би това чувство, въпреки светските условности, я накара да заговори на госта от Бьорндал. Тя бе чувала да се говори много за него и реши първа да предизвика опасния му поглед.

Отидоха да танцуват в балната зала.

Боргланд и Бьорндал бяха съседи отпреди много поколения, но никога не бяха ги виждали да си говорят и дори да се поздравяват. Между тях винаги бе съществувала една упорита омраза. Тази вечер за голяма изненада на присъстващите Елизабет фон Гал и Туре Бьорндал танцуваха заедно.

Девойката се смееше и говореше развълнувана, а Туре я слушаше усмихнат.

Танцуваха много пъти тази вечер, а когато почиваха, сядаха един до друг и говореха живо и весело. Домакините Ховланд имаха дъщеря, която не беше вече нито много млада, нито особено хубава. Тя бе пожелала да поканят и Туре на бала. Познаваше го от по-рано и беше увлечена по него, затова се възползва от първия удобен случай, за да се приближи до него и да го накара да я покани да танцуват. Елизабет фон Гал продължи да танцува с други младежи, но не се смееше вече. Преструваше се, че търси някого в навалицата и когато видя Туре, побледня от гняв, защото той отново танцуваше с дъщерята Ховланд.

Елизабет се сбогува преди края на бала. Рече, че не се чувства добре. Помоли последния кавалер, с когото бе танцувала, лейтенант Лудвиг фон Маргас, да я придружи до Боргланд. Минавайки през салоните, тя направи така, че да се срещне лице в лице с Туре, изгледа го презрително и с подигравателна усмивка му подхвърли няколко иронични думи. Лейтенантът се изсмя шумно.

Туре не отговори нищо, замисли се няколко минути, след това също излезе и ги последва. Елизабет и лейтенантът едва бяха навлезли в алеята, която водеше към Боргланд, когато чуха бързи стъпки зад себе си. Обърнаха се и се изненадаха, като видяха приближилия се Туре. Едрият лейтенант застана между девойката и младежа, който, без да му обръща внимание, се обърна към Елизабет и й заяви, че желае да й каже насаме няколко думи в отговор на онова, което му бе казала, преди да напусне Ховланд.

Но хубавата Елизабет отговори сухо, че е казала вече последната си дума и че няма никакво настроение за дълги разговори. И като го изгледа с язвителен поглед, продължи нататък по тъмната алея.

Туре понечи да я последва, но лейтенант Фон Маргас го хвана със силната си ръка за рамото и се опита да го блъсне назад. Бърз като светкавица, Туре нанесе страшен юмручен удар на лейтенанта, който се просна на пътя. После се затича след девойката, която вървеше бързо, без да се обръща. Когато я настигна, тя истински се изплаши, като видя до себе си Туре Бьорндал вместо смелия лейтенант. Елизабет мислеше, че е сразила напълно този селяк с презрението и подигравките си, а всъщност бе изчезнал нейният кавалер.