Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Тези тежки и безсмислени дни може би щяха да отминат. Не можеше да продължава така до безкрайност. Осенена от някаква висша милост, вдовицата може би щеше да го остави да прекара спокойно коледните празници.

Но как щеше да изкара без храна до далечния ден, в който ще получи пенсията си? Какво ще гори в печката? Забравил бе вкуса на тютюна сякаш отпреди цяла вечност, а питието му се струваше само далечен спомен едва ли не от детските години.

Леденият въздух смразяваше ушите и пълнеше очите му със сълзи. Готвеше се да ги избърши с ръкавицата си, когато едва не бе съборен на ъгъла на една улица от някакъв дяволски едър мъж, загърнат в кожух от вълчи кожи. Изправени един срещу друг, двамата мъже се изгледаха студено.

Един спомен от щастливите дни, когато гостуваше в хубавите замъци из страната, изплува в паметта на капитана. Той би познал между хиляди този висок човек с широки гърди и с тази особена стойка на главата! Но се обърна настрани с намерение да продължи пътя си, уверен, че другият няма да може да познае бедния дрипльо, който стоеше пред него.

— Клинге!

Капитанът спря и живо се обърна към лицето, което надничаше между вълчите кожи. Погледите им отново се срещнаха и те си стиснаха ръцете.

— Добре, че можахте да познаете стария човек — рече капитанът, смутен от учудването, което прочете в очите на другия, че го вижда в това окаяно състояние.

— Защо не? — отвърна Даг със съчувствие в строгия си поглед. — Как може да бъде забравен един толкова весел и забавен приятел?

Леденият вятър духаше в лицата им и Даг се обърна, за да се предпази. През ума му бързо минаха много мисли. На тази Коледа мястото на госпожица Дортея ще бъде празно в Бьорндал. Положително тя би била много доволна, ако то бъде заето от някой, който ще се почувства особено радостен от това. След нейната смърт в Бьорндал беше станало много тъжно. Да покани ли Клинге? Той се увери първо, че капитанът не е женен, че продължава да живее сам като стар бухал и след това му съобщи, че много съжалява, че ще трябва да пътува към дома си още на следващия ден, защото иначе би го помолил да го придружи и да му гостува за Коледа в Бьорндал.

— Да — отговори Клинге, — бих бил очарован… безкрайно доволен да видя пак вашето прекрасно имение…

— А може би ще успеете да привършите бързо още днес вашите неотложни работи и да тръгнете заедно с мен утре сутринта?

— Ще се опитам — отговори капитанът.

Всъщност той можеше да замине веднага, защото нищо, съвсем нищо не го задържаше в града.

На другия ден сутринта една шейна, теглена от черен кон, отвеждаше Клинге в Бьорндал, където щеше да прекара коледните празници. По време на това гостуване Даг имаше възможност да узнае в каква ужасна немотия живееше капитанът.

На дванадесетата вечер след Коледа двамата мъже седяха край огнището с пълни чаши с отлежало бренди и с добре натъпкани лули. Даг беше в най-добро разположение на духа. А Клинге все се готвеше да си тръгне и все отлагаше заминаването, но тази вечер трябваше най-после да съобщи, че си отива и тази мисъл помрачаваше доброто му настроение. Най-после се реши и рече, че на следващия ден трябва да си вземе сбогом.

— Ако ви е възможно да се откажете от другите си занимания — рече Даг, — ще ми бъде много драго да останете тук, за да ми помагате във воденето на моите документи и преписки. Така ще може да прекараме известно време заедно.

Клинге се изправи и заби поглед в огъня, без да отговори. Лицето му придоби съсредоточен вид и Даг за първи път го виждаше толкова сериозен. Навремето той беше горд войник и сега чувстваше как гордостта му се сломява. Клинге почти изхлипа, когато благодари на Даг за щедрото му предложение, за твърде щедрото му предложение — натърти той, — за да може един чужденец като него да го приеме. Даг не отговори веднага, за да имат време и двамата да размислят. След малко рече с твърд и решителен глас:

— Направете ми тази услуга, защото имам нужда от вас и за някои други неща. Виждате, че за своя полза ви правя това предложение.

Капитанът нямаше друг изход и затова прие без повече възражения. Двамата решиха, че той ще остане в Бьорндал за неопределено време. При тези условия Клинге се настани в дома на Даг.

Това решение удовлетворяваше Даг в три посоки: първо, той зачиташе паметта на Дортея, като изпълняваше препоръката й за милост към ближния, след това имаше действително нужда от секретар и трето, нравеше му се по този начин да прояви своето превъзходство, защото не всеки беше в състояние да подслони и да подчини един капитан, колкото и гладен да е той. В този случай той виждаше още един знак за могъществото на парите.