Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Минаха години.

През един пролетен ден след топлото време всичко отново замръзна. Терезе падна върху леда. Беше едра и тежка, затова се удари лошо. Оттогава краката й отказваха да й се подчиняват и лекарят, когото извикаха от града, се оказа безсилен да я излекува. Пострадал бе гръбначният стълб и така Терезе приключи принудително своя деен живот. Беше на легло дълго време, но не издържаше така и отново пожела да поеме ръководството на къщата.

Йорн Мангфолди й направи едно особено кресло на колела, с което можеше да бъде закарвана навсякъде.

Тя благославяше деня, когато Стине Крюсе влезе в Бьорндал, защото сега тя се бе нагърбила с нейната работа. Свикнала да тича из къщи от сутрин до вечер, бедната Терезе не можеше вече да помръдне. През по-голямата част на деня тя седеше в стаята, която се намираше в дъното на преддверието, или заповядваше да поставят креслото й до прозореца, откъдето можеше да наблюдава всичко, което ставаше в двора.

В началото се надяваше, че ще оздравее, но скоро се убеди, че ще остане така завинаги. Бог я бе наказал — мислеше тя, — задето се беше отдала така усърдно да трупа земни блага и беше мислила толкова малко за божествените и духовните неща. Сега имаше неограничено време, за да мисли за тях, и в нещастието си се поздравяваше, че това тежко напомняне й бе направено навреме, за да може да се поправи.

Тези мисли я занимаваха часове наред, но след това грижите, свързани с ежедневието, взимаха връх и тогава тя започваше да мисли за кухнята, за оборите, за всичко, с което се занимаваше така дейно преди. Стине изпълняваше заповедите й и през целия ден тичаше навсякъде, носеше нареждания на едни и други и се връщаше, за да й даде отчет за онова, което се правеше.

Не беше необходимо на Стине дълго време, за да се научи да гледа на всичко с очите на Терезе, да се вслушва като нея и да прави забележки със същия рязък глас. Умна и наблюдателна, тя успешно подражаваше на господарката си, възприела нейните строги и точни обноски. Когато се привършеше по-голямата част от всекидневната работа, тя се връщаше при господарката си, за да й прави компания и така дните й се запълваха изцяло. Терезе я учеше на още много неизвестни за нея неща.

В началото прислугата в имението трудно понасяше забележките и мъмренията на тази Стине Крюсе и често й се противеше. Но когато се видя, че младата жена следва заповедите на господарката и че изпълнява отлично нейната служба, полека-лека всички се примириха с новото положение.

Сега Стине носеше роклите на госпожица Дортея, които й бяха дали, и се различаваше от другите девойки и жени от прислугата не само с облеклото си, но и с начина си на говорене и с държанието си. Отначало на шега почнаха да я наричат госпожица Крюсе и с времето това име й остана.

Синовете на Бьорндал бяха станали високи и силни млади мъже.

Младия Даг прекарваше голямата част от времето си в гората. Там през есента и зимата надзираваше как секат и товарят дървения материал, а през лятото отиваше на лов отвъд чифлиците, далеч на изток и север, по върховете на планините.

Подобно на дедите си той убиваше най-опасните животни в горите — мечки, вълци, рисове, лисици, орли, бухали и елени.

Туре беше друг.

Имаше всички белези на своя красив, силен и благороден род, но не беше така мрачен, беше по-лекомислен и имаше особено влечение към удоволствията.

Много пъти баща му го бе предупреждавал да се пази от увлечения към жените, но въпреки съветите и мъмренията, с течение на годините Туре ставаше все по-напорист. Накрая жителите от околностите започнаха да твърдят, че още не се е родила девойка, която би устояла на съблазънта, която излъчваха очите на Туре. Тази негова слава, вместо да отблъсква жените, още повече ги привличаше и те се въртяха около него като пеперуди около пламък.

Изпратиха го в града, за да довърши образованието си, а може би и за да го отдалечат от момичетата в селото, но поведението му и там не беше по-различно и скоро му наредиха да се върне.

За него казваха: „Дали ще се намери такава девойка от градовете или селата, която не би изплакала всичките си сълзи за него?“

Построен беше нов път до Бьорндал и постепенно старият напълно запустя. Никой не минаваше вече по него, било пеша, било с каруца. С течение на времето легендите за Йомфрудал ставаха все по-многобройни и страховити, затова местните хора започнаха да се боят да минават по стария път.

На едни места огромни скали се издигаха до небето, а на други зееха страшни пропасти. Чуваха се крясъците на бухали и други нощни птици, които се криеха в пукнатините на скалите. Понякога, когато се топяха снеговете, разпукани от леда скали се свличаха с гръмотевичен шум чак в дъното на долината. Така тук се бяха натрупали огромни скали, които се бяха свличали през вековете. Между скалите бяха пораснали дървета и сред тяхната вълнуваща се зеленина те изглеждаха като островчета сред неспокойно море. Между камъните надничаха цветя и други растения, но над всичко се люлееше буйна папрат. Змии, гущери и какви ли не още влечуги се криеха между камъните, под гъстата растителност.