Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Премести се още по-близо до гърба й, вдигна глава и се взря в бледата луна, както бе я гледал толкова много безкрайни нощи в гората.

Да, тя има нужда от човек, на когото да се облегне. Раменете му се надигнаха в цялата си ширина, светлината на луната ги огря, после Даг се отдръпна отново назад в мрака. Само лицето му остана осветено — дълбоко набразденото му чело от страдание и мисли. Бразди на възрастта, но очите бяха живи, ясни и млади. Той отново сведе поглед към Аделхайд, сякаш беше на нощна стража и се грижеше за огън — огън дълбоко в себе си…

Досега никога лятото не се бе струвало на Аделхайд толкова красиво, никога не се бе чувствала толкова сигурна, никога светът не бе й изглеждал толкова хубав, както през годините, след като тя и Даг се намериха.

Тя спеше в спалнята и използваше стаята си само през деня. Бе започнала да записва старите истории, които бе научила от Стария Даг и от Ун Хамарбьо, както и от книгите на Дортея и Терезе. Тя се почувства напълно като член от рода на Даг, все по-здраво пускаше корен в миналото, а земната й женска същност се вглеждаше в света наоколо все по-прецизно.

Даг също се беше поуспокоил. Разбирателството с Аделхайд и всичко онова, научено от нея за баща му, му дадоха опора, вследствие на което той стана силен и решителен с годините.

Подтикваше Аделхайд и леля й да канят роднини и приятели от града и селата. Веднъж годишно в залата на Бьорндал се организираше веселба с танци, както в Боргланд. През коледните вечери се възцаряваше тържественият блясък от времето на Стария Даг, с посещение до църквата и звънене, а Даг никога вече не се запъваше, когато четеше словата от Библията. Уверена сила и тиха радост се виждаха в него, както никога преди това.

Той възобнови една стара традиция, която бе секнала в суровите времена на баща му — събираше горските жители в имението, преди да започне прибирането на реколтата, за да им раздаде инструменти и да поговори с тях за новите места за дърводобив. Разговорите се провеждаха в старата къща, придружени от голяма почерпка, с много ядене и пиене, като Даг винаги беше сред хората.

Беше трудна година, с ниски цени и всевъзможни проблеми, но Даг винаги знаеше как трябва да се постъпи. Когато цените на дървения материал и житото се понижиха изключително много, той намери решение в развиване на животновъдството. Старите колиби на пасбищата и летните обори бяха ремонтирани, а горските пасбища се използваха най-старателно. Когато митниците в Англия направиха невъзможно да се изпраща там дървен материал с дължина пет-шест лакътя, той обходи селищата наоколо и започна прочистване на реката, така че да стане възможно да се смъкват дървета с по-голяма дължина. Беше лидер навсякъде, където имаше работа за вършене — като баща си.

И все пак имаше нещо дълбоко в Даг, което предизвикваше безпокойство в Аделхайд. Той бе станал прекомерно снизходителен към Холдер и някои други. Строгостта, с която се отнасяше към бедните люде през първата година след смъртта на баща му, изглежда наистина беше само проява на инат или несигурност, както прецени леля й, защото след това тя не се прояви никога повече.

Минаха години и сега беше 1826-а.

Момчетата бяха станали на единадесет години, ходеха по горските пътища и скитаха из околността. Първоначално Тургайр беше лидерът във всички техни пакости, но сега Малкия Даг започна да се изявява. Той беше този, който започна да води във всичко. Ъгловат и неодялан, а и доста едър за възрастта си, такъв беше и сега, но той бе започнал да се отърсва от грубостта си, казваха хората.

От години Аделхайд се бе занимавала с образованието им и двамата отдавна можеха да четат, да пишат и да смятат, бяха започнали да изучават и други предмети. Понякога тя се оплакваше на Даг, че скитат твърде надалеч.

— Остави ги да се порадват още малко на свободата си, докато не са отишли при свещеника — отговаряше той, — защото след това ще трябва вече да се захващат за работа.

Аделхайд мечтаеше да види единия от двамата, независимо кой, да учи в града и след това да стане офицер. Най-добре да бъде този, който ще наследи Боргланд. Но тя не намираше смелост да сподели това с Даг. Думите му, че след конфирмацията 9 9 Католически и протестантски обред, свързан с навършването на пълнолетие. — Б.пр. те ще трябва сериозно да се хванат за работа, по-скоро означаваха, че ще трябва да работят в имението. Тя не искаше да се примири с тази мисъл, не и за двамата, но нещата отиваха натам.