Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Един човек, бил в града заради стъкло, дойде при Даг с ясното послание от Холдер, че имали нужда от пари. Старият Холдер беше умрял миналата година и сега младият управляваше търговията. Той всъщност не бе вече съвсем млад, а беше на четиридесет и седем години.

Даг научи, че самият Холдер бил отишъл в помещението на работниците, за да изпрати по човека това послание, и Даг си направи заключението в какво лошо положение се намира той.

Най-добре беше сам да пътува до града веднага.

Гневни мисли занимаваха Даг по пътя.

Ето, през последните си години баща му бе наредил да се ремонтира всичко около Бьорндал, така че никъде нямаше нищо изгнило, беше имал грижа на никого, колкото и далеч в гората да живее, да не липсва нищо необходимо. И за госпожица Рамер изрично бе написал точните условия на ползване на Боргланд. Даг бе видял копие от документа в сандъка в мазето си. На Холдер също бе помагал по всякакъв начин, беше отлагал дължимите от тях плащания година след година, като на това отгоре им бе отпуснал и пари на заем, за да се справят с трудните времена.

Но веднага след смъртта на баща му последваха нови неща — просене на още пари и всякаква друга помощ. Следователно при подобна ситуация човек трябва да бъде нащрек, да знае как да води делата си, дори и да е толкова притеснен — но нищо не се случи. Където нямаше повече желание за работа, както при Холдер, нищо не можеше да помогне — нито пари, нито друга помощ.

Не му беше убягнало от погледа, че Аделхайд искаше да види момчетата с по-високо положение, но не биваше така. Трябваше да им бъде внушена страст за работа, веднага след конфирмацията, а дотогава трябваше да опознаят добре гората и да изградят връзката си с нея. За младите е полезно да се движат, докато пот избие на челото им. Хората без кръв и силни ръце бяха според него най-лошото нещо.

Даг усети болка в гърдите си, когато пристигна до магазина в къщата на Холдер вътре в двора. Роднините му бяха търговци повече от сто години, тук бяха се родили неговата трудолюбива и добра майка и леля му Дортея. И двете бяха израснали тук и живели в тази къща, преди да отидат в Бьорндал.

Преди тук винаги бе имало шум и движение на много хора и коне, а сега наоколо стояха само няколко товарни коня, иначе бе съвсем безлюдно.

Той бе категорично решил да удари с юмрук по масата и да заяви на Холдер лаконично и ясно, че няма повече какво да очаква от Бьорндал — нито пари, нито стока. Но като съпостави днешното състояние тук със спомените от детството си — как бе преживял тук с баща си, майка си и леля Дортея хубави моменти сред празничен блясък, сърцето му се сви в гърдите.

Дали баща му щеше да каже тук „не!“, ако сега беше на негово място? Баща му със своите много по-ярки спомени от него?

По пътя той си беше мислил, че просто не трябва да оставя повече нещата в сегашното им състояние, дори и да иска. Носеше отговорност за много хора, за имението си и за семейството си. И без това беше много трудно да се справят с всичко и да успяват в тези трудни времена. Едри земевладелци бяха принудени през последните години да напуснат бързо именията си.

Но и да изкара всичко това на публична продажба и да види как Холдер губят цялото си имущество, съвестта не му позволяваше.

Даг върза коня си, като му сложи торба с овес, и се изправи, едър и широкоплещест, за да огледа старата търговска къща с всичките й стълбища и пристройки. Сигурно мнозина от прадедите му често бяха заставали така в този двор, но едва ли някой от тях бе преживявал такъв мъчителен момент като него сега.

От кантората насочиха Даг към горния етаж. Една прислужница го отведе до салона. На Даг му беше известно, че тук някога бе живяла майка му, но не знаеше, че преди близо половин век родителите му се бяха обяснили и решили да живеят заедно тъкмо в тази стая.

Вратата се отвори и Холдер влезе със зачервено лице. Не стъпваше достатъчно уверено на краката си и поздрави братовчед си с широки жестове, като го засипа с дълги и подробни обяснения и вести за нови фалити в Лондон, както и с всякакви извинения. Прислужницата донесе вино и чаши, Холдер наля и надигна чашата си. Даг не докосна своята.

Холдер пак напълни чашата си и я изпи като предишната.

— Е, донесе ли пари? — рече той непринудено и с известно снизхождение.

Даг гледаше пред себе си и от време на време поглеждаше към него.

— От колко имаш нужда?

Другият изрече толкова голяма сума, и то само като първоначална, че Даг мигновено изтрезня и забрави всичките си емоции. Холдер продължи да говори непринудено и безсмислено, като вмъкна, че така може да направи страхотна сделка, след която отново ще си върне предишното положение. Но Даг трябвало да му даде назаем още една подобна сума и тогава търговската къща „Холдер“ щяла да възкръсне в целия си предишен блясък. И точно Холдер бил този, на когото било предопределено да направи това. Баща му бил прекалено дребнав и заради това всичко се било влошило. Човек трябвало да знае какво да прави, когато му се предостави големия шанс в живота, и… трябвало да действа мащабно.