Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Аделхайд бе решила, че ще му е неприятно, ако отиде при него в спалнята му, но когато той се задържа в леглото и втори ден, тя отиде.

Стария Даг надигна глава от възглавницата и като забеляза, че е тя, седна, постави възглавницата зад себе си и се облегна на насрещната табла на леглото. Ръцете му бяха изпънати пред него: лявата — на ръба на леглото, а дясната — върху завивката, като че ли искаше да направи впечатление на съвсем здрав човек.

Аделхайд изписа на лицето си колкото е възможно по-обикновен израз, седна до леглото и насочи поглед малко встрани от него.

— Сега лежа тук и мързелувам — рече той и наистина, като направи тази малка приветлива вметка, гласът му прозвуча както обикновено.

В същия момент обаче той бе сполетян от пристъп на кашлица, дръпна завесата на леглото откъм страната, която бе по-далеч от Аделхайд и плю в една купичка. Избърса устни с носна кърпичка, но я хвана така несръчно, че Аделхайд видя кафяво-червените петна.

Стария Даг улови изплашения й поглед и бегло се усмихна.

— Нещо само се е разранило… от постоянната кашлица.

Аделхайд се чудеше как да предложи да повикат лекар, но сега забрави всякаква предпазливост и рече, че трябва да бъде изпратен някой да повика лекаря.

Стария Даг я погледна изненадано.

— Мислиш ли, че е нужно? — рече той и избърса с носната кърпичка потта от влажното си чело, но гласът му прозвуча леко колебливо. Все пак успя най-после да си върне усмивката и отново се настани съвсем спокойно и удобно в леглото.

— Това е… Търчиш цели три четвърти век и когато ти се доще да помързелуваш някой ден, веднага бързат да те изправят на крака със заплахата, че ще повикат лекаря — рече той със спокоен, приятелски глас.

Аделхайд се опита още веднъж да го уговори, но той категорично отказа.

— Бих искал само да има някой, който да наглежда печката, както и нещо силно за пиене, така ще се излекувам и сам. Кажи на Сивер Бакпе да ми доведе Евен Стайнрюд. Този младеж проби с огън дупка в скалата при Стиернебек, той ще може да поддържа хубав огън и тук.

Гласът му прозвуча твърдо, но леко отчуждено за слуха на Аделхайд.

Тя се надигна насила усмихната и каза, колкото можеше по-спокойно, че се радва, че той се чувства толкова добре.

Доста време мина, докато се появи Евен Стайнрюд; Аделхайд с мъка бе успяла да се овладее, докато стигне стаята си, след което сълзите рукнаха. Не си спомняше колко време бе лежала в леглото си и плакала непрекъснато; вероятно бяха минали часове, докато тя най-сетне успя да се успокои дотолкова, че да може да предаде заповедта на Стария Даг в кухнята. По-късно й се струваше направо невероятно, че действително е била долу; бе плакала цял ден и цяла нощ, без момента, когато сложи момчетата да си легнат. Чак когато навън просветля, тя заспа в леглото си, напълно изтощена и както беше облечена.

Хората плачат за себе си и Аделхайд отново и отново бе повтаряла през сълзи: Нямам нищо повече в живота си…

Сивер Бакпе не знаеше какво се бе случило, когато получи заповедта на Стария Даг, а младежът от Стайнрюд беше направо стъписан. Едва ли бе виждал някога Стария Даг, а и кракът му никога не беше престъпвал прага на преддверието. А сега Сивер Бакпе му бе казал, че трябва да се приготви, да влезе първо в преддверието, да събуе обувките си там, след това да влезе в залата, да продължи наляво и да почука на вратата на спалнята.

Евен направи така, както му бе наредено, без да му мигне окото. Но два-три пъти дръпна ръката си, преди да се осмели да почука. Бе така възпитан, че не знаеше какво е страх, но тук нещата бяха различни. Трябваше нещо да не е наред; после обаче той почука внимателно.

Стария Даг отново бе седнал в леглото, когато Евен се приближи до него и застина, свел поглед и в очакване.

— Младеж като теб може спокойно да гледа високо — рече старецът. — Разбрах как си се изявил при Стиернебек. Затова те посочих за помощник на Сивер Бакпе. Той вече не е твърде млад и някой ден ще трябва да бъде заместен. Дръж си ушите и очите отворени. При работяга като Сивер може да се научат много неща и ако си възприемчив, един ден ще станеш главен ратай вместо него.

Евен Стайнрюд затвори внимателно вратата на спалнята и тихо се измъкна навън, по чорапи, мина през тъмната зала и влезе в старата стая. Там той си легна, както му бе поръчал Стария Даг, зави се с мечата кожа и облегна гръб на стената. От там можеше да чуе, ако Даг почука на вратата, и после да мине през външната врата на старата стая, вместо да прекосява залата и да притеснява с шума на вратите останалите хора в къщата — така му бе казал Стария Даг. Разбира се, казвайки тези думи, той бе имал предвид най-вече Аделхайд, защото тя не биваше да знае, че той е толкова зле, че се нуждае от помощ.