Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Устата на майора се затвори, той стисна очи, а междувременно сълзите продължаваха да се стичат по бузите му.

На връщане от Рьойсла Стария Даг бе мислил дали не биха постигнали съгласие, за да кажат у дома, че майорът е паднал и си е причинил страшната рана от удар в някой камък. Но това щеше да е лъжа при тази сериозна ситуация и затова Даг прогони тази си идея. Вярно, че и твърдението, че е използвал непредпазливо пушката си, не бе съвсем правдоподобно, но беше принуден да лъже, заради майора и заради Аделхайд.

Даг предложи на майора след завръщането им да полежи, като го настанят в стая в новата къща, за да не го притесняват момчетата, както и от всякакъв шум, докато лекарят дойде.

Лекарят пристигна и почисти раната. Куршумът беше строшил костта над челото и бе преминал през челната кост и толкова близо до мозъка, че когато си тръгваше, лекарят прошепна на Даг, че изходът му се струва твърде съмнителен. Майорът трябва да лежи спокойно, докато докторът дойде отново след няколко дни. Имаше опасност и от загнояване или отравяне на кръвта, още повече че при толкова близък изстрел в раната можеше да има сажди от барута.

Аделхайд си бе играла с оръжието на баща си като дете, а и тук, в Бьорндал, неведнъж беше използвала пушка. Имаше достатъчно здрав разум, но бе толкова стъписана от злополуката с баща й и притеснена от необичайната му сериозност, че в нея не се появиха никакви подозрения.

Госпожица Крюсе отдавна вече се бе заела с работата си. Аделхайд категорично й беше казала спокойно да се занимава със задълженията си в къщата, както ги беше вършила досега, и че всичко е забравено и никой никога няма да научи за станалото.

И госпожица Крюсе работеше от ранна заран до късна вечер, но увереността в гласа й се беше изпарила и погледът и нямаше вече предишната си яснота. Хората си мислеха, че причината беше в това, че дълго бе боледувала и затова не можеше веднага да се съвземе.

Аделхайд бе изпратила да повикат госпожица Крюсе в спалнята й. Бе седнала в голямото кресло до прозореца, когато госпожица Крюсе се появи. Беше на четвъртия ден, откакто майорът беше на легло.

Аделхайд бе заровила лице в ръцете си, но щом долови шум по стълбището, вдигна глава и бързо избърса очи.

При разговорите си с Аделхайд госпожица Крюсе беше, както винаги след мъчителната нощ, полумъртва от страх, че ще бъде попитана нещо важно.

В миналото госпожица Крюсе беше уверена и силна, упражняваща цялата власт, предоставена й от времето на Терезе. Когато дойде в имението, Аделхайд не намери причина да се меси в управлението на дома. Сега, след случилото се, Аделхайд й се бе представила в друга светлина. Докато госпожица Крюсе бе боледувала, тя бе поела сама домакинската работа, а освен това при цялата й доброжелателност, тя се бе издигнала над всички дребнавости, макар че в края на краищата тя си беше просто човек. В унизителната ситуация на госпожица Крюсе в Аделхайд се бе надигнал първичният човешки инстинкт — да покаже превъзходството си пред нея в този случай. Това бе стимулирано от болката, което изпитваше при мисълта, че един от двамата й най-близки мъже беше баща на детето.

Сега една друга Аделхайд седеше пред госпожица Крюсе. В позата й, в израза на лицето й, в гласа й — във всичко имаше огромна разлика от онова, което бе по-рано.

Госпожица Крюсе бе застанала до вратата. Между двете беше цялата дължина на стаята. Когато напоследък госпожица Крюсе бе викана при нея, Аделхайд винаги стоеше хладно и неподвижно в средата на стаята и даваше нарежданията си малко отвисоко, с явно показана хладина, безстрастно, но решително. Госпожица Крюсе все по-силно бе усещала това, под тежестта на работата си всеки ден и на страха всяка нощ, че все някога щеше да бъде попитана. Защото след това пребиваването й в Бьорндал щеше да приключи.

Бе застанала на вратата и върху всичко бе изписано притеснението й: върху погледа, ръцете. А факта, че Аделхайд не беше както обикновено в средата на стаята, а седеше в креслото отсреща, приведена напред, в необичайна поза — това така засили страха й, че в ушите й затрещя, а пред очите й се спусна мрак.

Аделхайд се надигна, сякаш искаше да стане, но после пак се отпусна назад и остана седнала, с поглед, забит в пода. Тя изобщо не погледна госпожица Крюсе и при всяка от думите, които най-после успя да изрече на срички, сякаш се вглъбяваше все по-дълбоко.

— Баща ми… ли… беше?

Госпожица Крюсе не издаде никакъв звук. Строполи се и остана просната на прага на вратата.