Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

След малко главният ратай, Сивер Бакпе, беше пред вратата, с кон и файтон, с кожени завивки за сядане и завиване. Майорът се надигна, като се олюляваше, строполи се отново в креслото, отново стана, излезе и се натовари във файтона. Сивер безкрайно дълго товари багажа, оправяше и пристягаше, подреждаше завивките и настаняваше майора, както трябва, завивайки го топло и грижовно. После се оказа, че е забравил торбата с овес и трябваше да я донесе от обора. Това костваше страшно много време и щом се върна, майорът вече така хъркаше, че целият двор се тресеше. Сивер се качи отпред на файтона и подкара коня — вместо към изхода, обърна и обиколи три пъти бавно двора, след което отново спря пред входната врата. Стария Даг излезе и двамината занесоха майора, както си бе увит, през преддверието и залата, в спалнята на Даг. Сложиха го на пода и го завиха грижливо.

На Сивер бе заповядано да не казва на никого за случилото се. Заради това Сивер, който по принцип разказваше охотно и интересно за пътуванията си, никога през живота си не каза и дума за най-краткото си пътуване.

Когато се събуди на пода в спалнята на Даг, майорът изобщо не успя да си спомни предишната вечер. Мислеше си, че така е бил победен от грога, че не е могъл да изкачи стълбището и Даг затова го е прибрал в стаята си.

Той не се чувстваше уютно на дневна светлина и това беше причината. Беше притеснен и подчиняващ се, несмеещ да се покаже пред погледа на Аделхайд от страх, че и тя може да е забелязала случката. В резултат на това се остави да бъде отведен на разходка в гората от Стария Даг. Двамата взеха пушките си — майорът, отишъл веднъж в гората, никак не беше слаб стрелец.

Майорът възлагаше надежди за една утринна чаша алкохол на закуска, своего рода възнаграждение, че ще придружи Стария Даг, но надеждите му бяха напразни. Но Стария Даг не беше толкова коравосърдечен и при първата почивка над Утхайм отвори раницата си, наля на майора една голяма чаша и от неудобство пийна една глътка. Но веднага затвори стъкленото шише и го прибра в раницата.

Майорът беше така тих днес, че даже не се ядоса на стиснатостта на Даг и беше живо въплъщение на кротост и смирение. Само хвърляше неспокойни погледи наоколо, усещайки, че Стария Даг се е наумил нещо. Даг бе заявил вкъщи, когато тръгваха, че вероятно ще прекарат нощта в гората — и майорът бе чул това.

Горите на северозапад, както повечето места тук, бяха част от огромната площ до голямото езеро. То се наричаше Рьойсла и стопанството носеше същото име, но сега беше изоставено, със запуснати постройки сред брезите.

Стария Даг беше ходил там веднъж със стария капитан Клинге, който се грижеше за книжата му. С Младия Даг бяха там в един труден момент, който бащата никога нямаше да забрави. След това дойде и Аделхайд, за да го прибере вкъщи. Беше се случило преди две години.

Когато беше момче, това бе най-далечното място, където му бе позволено да отиде. През цялото време можеше да се натъкне на мечка или вълк. Да, Рьойсла имаше свой смисъл за Стария Даг — светлина от детството, носталгия по свободата, както и връзка с най-трудните му дни, откакто ходеше по земята.

Минаваше пладне, когато Даг и майорът стигнаха до колибата Рьойсла. Езерото бе покрито с пелена от студа, а по краищата му имаше тънък лед, по-нависоко обаче въздухът бе спокоен и ясен, с приглушена слънчева светлина.

Въпреки че бе необитаема, колибата все пак нямаше вид на запустяла. На стените бяха окачени мрежи, готови за риболов, на леглото имаше все още неизсъхнали клонки от смърч, в една кофа бе останала малко вода, а въглените в огнището все още не бяха се превърнали в пепел. Тук понякога се отбиваше Младия Даг или някой друг, а зимата обитаваха дървосекачи.

Майорът и Даг свалиха пушките и раниците си и Даг нацепи дърва, за да запали огън, а майорът отиде междувременно да донесе вода; после закачиха кофата над огнището. Даг понесе рибарските мрежи навън, за да се проветрят на вятъра, и се върна със свежи клонки смърч за леглото. Щом се нахраниха, двамата тръгнаха на вечерен лов. На дълги интервали от време сред вечерния мрак проехтяха три изстрела. Стария Даг донесе един глухар, а майорът бе открил един заек и бе успял да го застреля. Освен това беше убил и един тетрев, което го караше да се чувства доста горд заради точната си стрелба.

На брега в ниското имаше малка лодка, неотдавна зазимена на сушата. Двамата я вкараха във водата и хвърлиха за през нощта няколко мрежи. Полъхваше лек вечерен вятър, а водата се извиваше ту на сребърни, ту на сиви ивици, като понякога над нея проблясваха сини сенки — горите оживяха от силните тласъци на вятъра.