Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Беше странно. Сред водните пръски долу пред воденицата блещукаше в пълния мрак нещо като мъничка светлинка. Трябваше да имаш остро зрение, за да я забележиш, но зрението на Стария Даг все още бе остро.

В кухнята на прислугата и навън сред хората се говореше за странни звуци и сини светлини около старата воденица долу след водопада и Свен Барсколт бе имал неблагоразумието една есенна вечер да дойде в гората и да види със собствените си очи как водни духове се издигат нагоре сред пяната на горната тераса на водопада толкова леко, както човек крачи по пътя. Никой повече не можеше да бъде накаран доброволно да мине по моста, когато тук беше тъмно.

Стария Даг постоя дълго на моста, като гледаше втренчено в мрака долу. Мислеше, че е видял блясък от светлина, но той отново изчезна — може и да беше пелената, която се надигаше до височината на последната слаба дневна светлина. Но сега отново видя блясъка. Процеждаше се слаба светлина.

Старият Даг свали пушката от рамото си и започна да слиза по пътеката край водопада надолу към воденицата — широкоплещест и изправен, хванал с лявата си ръка приклада, а с дясната — затвора на пушката.

Изведнъж спря долу в тъмнината и се ослуша. След това се отби от пътеката, мина опипом през храстите, стигна до брега и се приближи до воденицата откъм храсталака, който беше над водопада от северната страна на воденицата.

Малко след това проскърца врата, силна светлина проряза тъмнината и глух старчески глас рече:

— Лека нощ, майоре, и когато ти се допие, винаги можеш да дойдеш тук, във воденицата, на спокойствие.

Майорът избоботи в знак на благодарност и рече, че е било истинско мъжко пиене. След това мина, олюлявайки се, покрай Даг, пое нагоре по пътеката.

Стария Даг не влезе във воденицата. Нямаше никакъв смисъл да говори с пияни хора. Възможно обаче беше да се върне някога отново тук. Значи във воденицата скатаваха зърно и варяха ракия, а майорът вероятно беше открил това и сигурно не за пръв път се появяваше тук. Като си припомни по-добре, той си направи заключението, че твърде често майорът необяснимо бързо се напиваше, само след няколко грога вечер. Следователно често преди това той е бил тук, докато Даг още е бил в гората.

Стария Даг почака, докато майорът се отдели на повече разстояние от него, след това бавно тръгна по дирите му. Като се върна вкъщи, завари госта си зает със слагане на дърва в камината на залата. Майорът се протегна, изписа весел израз на лицето си и облиза с език устните си, очаквайки един истински, силен грог с коняк след острата шльокавица при воденичаря. Но тъй като Стария Даг изобщо не пожела да поръча грог, майорът бе обхванат от видимо неспокойство. Беше в непрестанно движение, очите му се пулеха, а устата му, която иначе беше прекалено словоохотлива, сега не промълвеше нищо. Обаче скоро силната ракия, която беше изпил във воденицата, го удари в главата, защото той започна да преглъща и все повече отмаляваше.

Изведнъж той подскочи и впи втренчено поглед пред себе си:

— Трябва да си ходя още тази вечер.

Старият Даг го огледа замислено.

— Но все пак би могъл да пренощуваш тук, тръгни утре — предложи той.

Обаче майорът се изправи на крака и се спусна бързо към стълбището.

— Ще си взема багажа.

Даг гледаше подире му, докато той се изкачваше по стълбището. Без друго щеше да заспи в стаята си при това му състояние, реши старецът.

Но майорът се върна назад, влачейки след себе си торбата за пиене и багажа си. На стълбището той загуби равновесие и едва не се претърколи. Все пак успя да слезе благополучно долу. Стария Даг си мислеше угрижено, че Аделхайд със сигурност чува от стаята си всичко това. Напоследък тя бе постоянно скована, бледа и унесена. Почти не ядеше и бе съвсем отпаднала. Трябваше да намери време да поговори някоя вечер с нея, но си имаше още толкова много грижи.

Всички опити на Даг да задържи майора бяха напразни — той му заяви, че непременно трябва да тръгне веднага. Имал съвсем неотложен ангажимент в града. Бил го забравил и сега трябвало да пътува и през деня, и през нощта. Старият Даг се сети, че предлагаха алкохол в Корсвол, първата станция за смяна на конете. Никога не бе виждал майора толкова възбуден и в бистрото му съзнание мислите бързо се наместиха, водейки до един извод. Стария Даг излезе бързо навън и отиде при ратаите. Когато се върна, майорът седеше и хъркаше в креслото, но веднага се сепна и скочи буден, чул да се отваря вратата.