Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Вероятно го бяха видели от прозореца, преди да влезе у тях — защото седяха някак тържествено, преди да станат, за да посрещнат. Но не загубиха ум и дума, като двамата старци в Стиернебек. Същото самообладание, което ги караше винаги сами да се справят с проблемите си и да тръгват спокойно, когато трябваше, за дърва или на жътва, им даваше и в този момент, дори при едно толкова неочаквано посещение, като идването на Стария Даг, известна сдържаност. Добре, този, който бе дошъл, беше наистина Стария Даг Бьорндал, но те винаги бяха изпълнявали съвсем съвестно дълга си и нямаше за какво да се плашат.

Старият Еспен избърса няколко пъти ръце в панталона си, както трябва, преди човек да се здрависа, и почака, докато господарят пръв подаде ръката си. Даг се ръкува с него, а после и с жена му и дъщеря му; синовете бяха отишли да ловят пъстърва. Стопанката донесе тиган със студена печена сланина, постави две цепеници на почистената маса и сложи тигана върху тях, както бе прието тук. Докато режеше хляба, мъжът й извади от долапа в стената нещо за пиене.

От една страна, Даг беше изгладнял по време на разходката си, а от друга, независимо от цялото си богатство той никога не бе странил от възможността да бъде сред хора от народа. Той намаза върху филията хляб дебел пласт мас и изпи това, което Еспен му наля допълнително втори и трети път.

Всичко тук беше подредено и дори имаше стъкла на прозорците, както забеляза, и той не успя да открие с какво би могъл да им помогне.

Когато се надигна да си ходи, жената пошушна нещо в ухото на съпруга си.

В лошото време на книжните пари Стария Даг своевременно бе влагал всичко спечелено в добитък и инструменти. Бе вдигнал постройки и изпратил животни. В Стайнрюд бяха дошли три крави, осем овце и кошница с пилета, а сега Еспен попита Даг кога желае да му ги върнат.

— Благодаря за храната — отговори Стария Даг, подаде им ръка за сбогуване и пое по пътя си.

По този начин той обиколи навсякъде наемателите и длъжниците си, за да сложи нещата в ред.

В Стиернебек дойдоха коне и работници, насъбраха клони и дърва, а Симен и жена му с по-големите им деца трябваше да бдят на смени, за да подклаждат огъня върху каменния праг на потока. Огънят горя почти до края на лятото. После дойдоха здрави младежи с тежки чукове и пробваха да разбият камъка, но им се наложи да се откажат. Изгладен от водата, камъкът беше здрав и за да бъде разбит с огън, беше безкрайно продължително занимание. Опитаха се да го откопаят, за да го разрушат с огън отдолу. Но той имаше равен заоблен каменен гръб, без каквато и да било пукнатина, а пък бе и невъзможно да отклонят водата встрани. Не оставаше нищо друго, освен отново да се опитат следващото лято.

Много ругатни си спечелиха блатото и потокът на Симен Стиернебек, но такива не се стовариха върху Стария Даг.

След година всичко стана така, както искаше Стария Даг. Следващото лято от Стайнрюд дойде един млад, здрав младеж и се залови за работа, като взе Симен и най-големия му син да му помагат при будуването при огъня. Камъкът трябваше да остане ден и нощ сред силна жар, за да се пропука. Младежът донесе от Бьорндал лостове, длета и чукове. Той не спря, докато не се получи първата пукнатина в нажежения камък, а след това едва си позволяваше само няколко мига, за да погълне набързо храната си, като това продължи дни и нощи, докато пукнатината не се превърна в голяма вдлъбнатина в упорития камък. Мнозина се мъчеха да съдействат — с ругатни, но с твърде малко действие. Младежът от Стайнрюд не намираше време за разговори, беше твърде зает с непоколебимото си желание да счупи камъка.

С помощта на Симен и семейството му той направи от трупи, клонаци и вейки от смърч път до средата на блатото, където пляскаха лениво няколко затлъстели пъстърви, останали още от времето, когато водата е била повече и прясна.

До края на лятото младежът работеше за проправяне на канал към старото корито на потока. Отначало блатото постоянно се плъзваше и затрупваше изкопаното. Тогава младежът слезе в Бьорндал и поговори със Сивер Бакпе, като веднага оттам надойдоха цели каруци с колове и пръчки. С тях бяха подпрени стените на изкопа отвън.

По време на есенните дъждове блатото се надигна и заплашваше да залее с болна, блатна вода нивите на Стиернебек; тогава Симен и младежът от Стайнрюд стояха една вечер под дъжда до потока, където блатото беше силно притиснало торфа в каменния праг. Бяха готови с изкопа до там и сега прекопаваха канал през тази последна част от пътя. Копаха и изриваха пръст, докато водата започна бавно да се оттича в старото корито на потока. Плодът на величавото им дело, резултат на техния продължителен труд, не беше ехтящ водопад. В канала първоначално потече само едно тънко поточе.