Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Симен Стиернебек тъкмо цепеше дърва пред стряхата, когато Стария Даг се спусна до потока. Симен сложи ръка над очите си и продължително гледаше и мигаше, чудейки се кой е този чужденец, който идваше откъм склона. Свали ръката си, вгледа се пак, после я вдигна отново над челото си и метна още един проверяващ поглед натам. Тогава я свали бързо надолу, а ръката му, която държеше брадвата, я изпусна и тя се намери на земята. Симен се изправи, бършейки ръце в панталоните си, след това обаче през ума му вероятно прелетя мисълта, че е по-хубаво да не посреща сам такова значимо събитие, и се втурна далеч от пъна, на който цепеше дърва, и влезе като светкавица в къщата.

Когато Стария Даг стигна там, Симен и жена му излязоха и застанаха край ъгъла къщата, близо един до друг, за да посрещнат знатния гост. Знаеха, че Стария Даг се беше сблъсквал с различни хора през живота си, но винаги бе взимал надмощие, ставайки всеки път по-богат и по-силен. Той беше най-могъщият, а Симен бе най-нищожният с жена си. Затова отстъпиха назад, когато Стария Даг пристигна до вратата на къщата им.

Даг бавно влезе в къщата. Седна на едно трикрако столче, което беше така разхлабено от старост, че всеки миг можеше да се разпадне. Същата мисъл скова Симен и той не можеше да каже нито дума, а старицата му се криеше наполовина зад него.

Дали Даг забеляза притеснението им, или не, никой от двамата не разбра. Той просто каза:

— Огледах всичко наоколо отгоре. Ще дойдем да се справим с потока, за да може земята ти отново да има простор. А пък ако ти имаш нужда от нещо, се разходи до нас.

Симен и старицата му стояха на вратата и дълго време гледаха след Стария Даг с изумени големи очи, дори и след като той бе потънал в гъсталака. Онова, което ги бе вкаменило на място, не беше просто обещанието му, колкото това, че той бе влязъл в техния дом и бе седял на разнебитеното им столче.

Стария Даг си тръгна за вкъщи направо през високите хълмове. Ръцете му продължаваха да си играят с ножа, но той вече не вървеше с наведена глава. Отново имаше очи за растенията и дърветата и се бе насочил към селището и Бьорндал, които се мярваха от време на време далеч между дърветата.

На слизане от първата гора той изведнъж се вслуша, защото чу детски гласове. Навярно там играеха децата от Стиернебек.

Като всеки горски човек, който е свикнал да ходи на лов за животни, неволно старецът се запромъква тихо, когато чу този звук.

Стария Даг успя да се приближи незабелязано до групичката деца, която вдигаше шум и крещеше. Бяха четири момчета и едно момиче и си бяха направили цяло стадо крави от борови шишарки, снабдени с крачка от клечки. Даг ги наблюдаваше от своето скривалище зад един храст. Най-малкото момченце предложи да си направят една мечка, която да подплаши стадото. Явно си мислеше, че играча не е достатъчно забавна. Домъкна една дебела шишарка, е широко разтворени люспи. Тя трябваше да бъде мечката, но другите намериха, че шишарката много приличаше на останалите, които бяха крави.

Докато децата спореха, Стария Даг изтръгна един корен от хвойна, отърси пръстта от него и го поиздяла. След това изрови с крака си малко мъх и шума и пъхна няколко пъти корена в пръстта, за да потъмнеят дяланите места. После вдигна пред погледа си това, което бе създал. То имаше вече образ и в сравнение с шишарките, представляващи крави, притежаваше и необходимата големина. Мечката имаше три и половина крака, но нишковидните коренчета висяха като козина по нея. Даг я подхвърли високо и тя падна насред стадото, около което децата стояха на колене, увлечени в играча. И петте деца вдигнаха очи към небето, с такива изумени лица, че Стария Даг трудно сдържа смеха си. Най-голямото момче се осмели най-сетне да вземе в ръка мечката. Показа я на останалите и всички се взираха със зяпнали уста необикновената играчка. Но голямото момче беше достатъчно умно, за да забележи, че мечката бе издялана. То стана, огледа се наоколо и се промъкна в храсталака, но Даг отдавна вече бе изчезнал в гората наблизо. Бе дебнал толкова много дивеч през живота си, че за него не бе никакъв проблем да изчезне незабелязано от погледа на едно момченце.

Когато се прибраха, децата разказаха за необикновената случка и показаха мечката, родителите им си размениха по един продължителен поглед. Симен взе мечката и я постави като нещо свято на най-високата полица на стената. Стария Даг бе предположил, че хората ще говорят за идването му в Стиернебек и тогава Стайнрюд щяха да се почувстват обидени, ако мине покрай тях, без да ги навести. Трябваше да се движи много бързо, за да се скрие от децата, но и после продължи да върви със същото темпо. Затова се беше разгорещил и изморил, ала трябваше да посети и Стайнрюд, какво да прави. Отново се изкачи по стръмния склон към Стайнрюд, но преди да влезе в двора, приседна, за да си почине.