Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Свещеникът се разчувства при тези думи. Трябваше да избърше набързо очите си с длан, а гласът му видимо отказваше да му служи, когато той, след дълго мълчание, поиска да говори и да благодари. Най-накрая успя да каже, че усеща, че няма да остане още дълго свещеник тук.

За да си изясни всичко, Даг поиска да разбере какво точно се бе случило. И едва сега научи как най-високопоставените хора от общината се бяха съюзили против свещеника, както и за думите на епископа на сбогуване.

Остана замислен дълго. Загледан в една точка пред себе си. Стария Даг не беше свикнал някой да е по-влиятелен от него. Но един епископ — това беше нещо съвсем друго. Дори не беше виждал епископ. Най-близкият му подобен контакт беше, че Аделхайд беше внучка на епископ. Помисли известно време защото не можеше да се примири с мисълта, че той, Стария Даг, не ще успее да превъзмогне някак си и тази история с епископа. Накрая заговори с твърд глас:

— Тези дни смятах и без друго да ходя до града… ще видиш, че нещата с епископа ще се оправят.

От събранието в Ейдсфол до сега свещеникът знаеше за настъпилите големи промени, беше му известно, че дори чиновниците, в това число и най-високопоставените, имаха уважение, дори страх пред новата сила в страната — или по-скоро пред старата сила, която сега отново бе станала толкова могъща в тинга 7 7 Тингът е елементарна форма на парламент, при чиито събирания се изработват закони или се съдят техните нарушители — Б.пр. . „Селяните сега притежават цялата власт“ — бе дочул да се говори така.

Бе обзет от надежда, че Стария Даг Бьорндал ще отиде в града и ще говори с тамошните хора за него. Според славата, която имаше, Даг беше много влиятелен човек, а точно сега имаше зад себе си и тази сила на тинга. Можеше да бъде избран за какъвто пожелае. Никой не можеше да предположи какво би сторил такъв човек, ако му се противопоставят.

Свещеникът седя дълго, изпълнен от чувство на радост и благодарност към този силен мъж. Бе зовал в мрака на нощта Бог, беше се молил горещо за помощ и откриване на правия път; и сега при него бе дошъл не кой да е, а самият Стар Даг, като едно оръдие на Господ. Но това можеше да бъде и изкушение. Може би то беше само една брънка от веригата на неговите изпитания. Свещеникът мисли дълго, а лицето му стана спокойно и уверено, както в самотните часове, които прекарваше тук, в кабинета си, за да събере силите си и да се появи като служител на Бог; нещо повече — лицето му придоби строгия израз, който имаше, когато излизаше на амвона. В главата му нахлуха много мисли; той вдигна глава и погледна Даг, взря се твърдо в очите му.

— Името Тецел говори ли ти нещо? — попита той.

Даг помисли със сбърчени вежди. Бе чувал името, но кой беше този човек? Да, той бе мислил някога над това дали така наречените тезиси на Лутер не се наричаха така по името на търговеца на индулгенции, и заради това сега успя да си спомни кой бе човекът. Не можеше само да разбере какво целеше свещеникът с този въпрос. Най-после му отговори на въпроса кой е Тецел.

— Да — рече твърдо свещеникът, — обаче аз не съм Тецел. Ако ти си дошъл тук с вяра, че парите и силата, които ми предлагаш, ще ти бъдат от полза на оня свят, мой дълг е в такъв случай да ти кажа, че бих те измамил, ако ги приема. Ти днес ми даде много. Също и аз искам да ти дам… от малкото, което имам. Тъй като тук сме на четири очи, искам да ти припомня, че пред Бог не се зачита подаянието, зад което се крие мисълта за купуване на Божия благосклонност. Твоите пари и твоята власт са само един заем, който ти е даден. Онова, което се брои, е волята, с която ги управляваш. Сега сам можеш да прецениш дали мога да приема твоята помощ или не.

Горд като орел, Даг бе вдигнал глава и първоначално изгледа свещеника с унищожителен поглед; след това обаче се сдържа и бавно сведе надолу глава, като вдигна ръце и покри лицето си с тях.

— Това ли е мнението на хората за мен? — попита той със странно дрезгав глас. — Смятат, че съм се заел да си купя опрощение на греховете?

Сега трябваше да го утеши свещеникът. Той стана, отиде при Даг и сложи ръка на рамото му.

— Никой не ми е казвал подобни неща за тебе, Даг Бьорндал. Напротив, мнозина те наричат добър човек. Не бива така да разбираш думите ми. Исках само да те предупредя, да ти отворя очите, в случай че си се заблудил. Защото има безброй много хора, които се заблуждават в тези неща.

Стария Даг насочи твърд поглед към свещеника. В очите му се четеше тъга и наред с нея спокойствие. Той си спомни за многото часове, когато се бе увличал в подобни мисли, и сега преодоля наранената си гордост. Разбира се, и той се бе заблуждавал относно това — дълго време. Нямаше никакво основание да се чувства оскърбен от думите на свещеника. Напротив: трябваше да отдаде уважението си на тази дръзка честност от страна на човек, който се намираше в такова тежко положение. Ако бе няколко години по-млад, свещеникът без друго щеше да проиграе с подобни думи предлаганата му подкрепа. Тогава той би станал и би си отишъл веднага. Но възрастта и годините правят хората по-търпеливи и ги научават на трудното изкуство да познават сами себе си. Даг се усмихна на свещеника и каза, че спокойно може да приеме парите и помощта му в града, а също и съветите относно свещеническия дом, които той, Даг, мислеше да му даде.