Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Напълно уверен в това, той седеше ням и намръщен и гледаше очаквателно госта си. Старецът бе наместил стола си така, че беше полуобърнат с гръб към прозореца, като погледът му се насочваше край свещеника по-надълбоко в стаята.

Тъй като свещеникът продължаваше да си стои занемял, Даг се обърна с въпросителна, полуплаха усмивка към него.

— Нямаш представа защо съм дошъл, нали? — попита той.

— О, напротив, знам — рече свещеникът. — Вече знам защо идват… силните на деня.

Изненадан, Даг повдигна вежди и го погледна. Горчивият привкус на думите не убягна от вниманието му, смисълът им обаче остана непонятен за него.

Внезапно свещеникът удари с ръце по подлакътниците на стола и уверено скочи на крака.

— Известно ми е защо идвате вие. Всички бяха вече тук: писарят, наместникът, епископът и други… и искат да ме задължат и принудят да говоря по тяхно наставление. — С неподозирана за него бързина, той сновеше насам-натам из стаята и размахваше треперещите си ръце; гласът му заглъхваше от емоция, сякаш той бе готов да се разридае. — Искате да ме заплашвате с уволнение и глад за мен и семейството ми, но онова, което казах за ленсмана, е мое убеждение и аз се придържам в проповедта си към дълбокото убеждение, че така трябва да бъде според строгото Божие писание. Ясно ли ти е, Даг Бьорндал? — Както размахаше двете си ръце, той застана пред Даг.

Обиденото учудено изражение на Стария Даг първоначално се промени в хладно спокойствие. Сега обаче и той се изправи в цял ръст и сложи ръката си тежко върху рамото на свещеника.

— Ще седнеш ли най-накрая? — попита той. — Искам да ти кажа няколко неща.

Свещеникът замълча смутен. Гласът на Даг не звучеше злобно, както гласовете на другите, а тихо и дружелюбно. Двамата седнаха на столовете си, Даг се обърна така, че погледът му да не причинява смущение на свещеника.

— Тук съм по съвсем различен повод, но понеже ти отвори дума за тези събития и явно си страдал, искам да ти кажа моето мнение относно това. Чух нещо във връзка със случилото си и с радост щях да дойда и по-рано, ако знаех, че тя те е засегнала толкова дълбоко. Онова, което си казал за ленсмана, няма да го коментирам; ние двамата с него не бяхме приятели. Онова обаче, което ти проповядваш в църквата или на гробищата, за мен е твое право. Имал съм си работа с мнозина, но да взема да уча един свещеник как той трябва да проповядва, за това не съм достатъчно образован. Но явно е необходимо днес да ти кажа, че ти си най-добрият свещеник, когото съм чувал през живота си.

Тези думи накараха свещеника да се наклони ниско напред на стола си и да впери очи в полуобърнатото лице на Даг. Той не искаше да изпусне нито една от тези спокойни, тежки думи. А когато Даг приключи, той едва чуто рече:

— Благодаря!

Даг обърна внимателно стола си и го постави така, че да седи точно срещу свещеника, вероятно за да изрази, че има да казва още нещо. Домакинът го гледаше колебливо и питащо.

— Много искам да ти кажа нещо друго, ако позволиш. — И без да чака съгласието му, Даг продължи с тих, будещ доверие, глас: — Грешиш, отче, грешиш обаче не в това, което ми разказа току-що, а в нещо друго. Занемарил си домакинството с жена си и децата си, както и самия себе си, заради което губиш уважението на хората… уважението към самия теб, а също и към словото Божие. Щеше да се чувстваш по-сигурен и вкъщи и между хората, и на амвона, ако поддържаше по-добре домакинството си. И тогава нямаше да има нужда да се криеш така в кабинета си, както се говори, че правиш. Грижи се за домакинството си и иди сред хората; тогава по-добре ще можеш да разбереш делата им. Тогава и те ще хранят по-голямо уважение към теб, и самият ти няма да бъдеш така несигурен, когато нещо ти се изпречи на пътя.

Объркан, свещеникът седеше и неспокойно галеше с ръка облегалката на стола. Отново настъпи за известно време мълчание. Явно Даг бе приключил с речта си, а той трябваше явно да се реши и даде отговор.

— За съжаление, това, за което говориш, е вярно — отвърна той. — Обаче всичко, което човек реши да направи в живота си, струва пари; а пък аз нямам…

Даг се покашля, за да го прекъсне.

— Знам това, както знам, че също така имаш и дългове. Това също е известно на хората и също не е редно. Давал съм заеми вече на мнозина. Ако нямаш нищо против, ще ти помогна да се избавиш от дълговете и високите лихви, с които имаш да се бориш. И после ти ще можеш да си набавиш онова, което ти е необходимо, за да изправиш на крака домакинството си, и да можеш да станеш нов човек.