Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Парите, които получаваше от сделките, влагаше в земя и стоки; купи всевъзможни модерни инструменти за имението и ги даваше под наем на селяните в селището и в горските стопанства, както и на именията долу в южните енории. И когато свърши сечта в гората, накара да построят обори край колибите, където по-рано нямаше, купи коне, крави, свине, овце и пилета, които даде на своите изполичари да ги гледат. Дори ако след лоша реколта храната стане оскъдна, това ще бъде от помощ, мислеше си той.

Черните жребци на Бьорндал препускаха на юг по стария път и се връщаха с тежки товари; момчетата колари ги разтоварваха във вечерния мрак, натъпкваха всичко под навесите и не казваха нито дума за това, което докарваха, нито пък откъде го бяха взели. Стария Даг имаше да се грижи за толкова много хора и притежаваше силата да прокарва пътища през трудните времена и нуждата. Трябваше да осигури зърно за посев на всички тези хора, а също и картофи, и зеленчукови семена. Така че той трябваше да има нова пшеница за хляб, както и други неща, за да стигне храната до новата реколта.

Майор Баре започна твърде рядко да намира време за гостуване в Бьорндал тази година, но все пак идваше от време на време за кратки посещения и донасяше новини за живота в града, за реката от книжни пари и за хората, които неочаквано бяха станали богати, за веселбите с шампанско и за други всевъзможни разточителства. Но също така разказваше и за чиновници и други, които бяха останали на твърдо установените си заплати, както и за обикновените хора, които бяха претърпели загуби.

В Бьорндал летните дни, както и преди, си течаха гладко и спокойно, а времето редуваше проливни дъждове и ярко слънце, нивите и ливадите растяха и буйно се издигаха към небето. И дойде есента — с вятър, който прелиташе над полята през слънчевите дни, класовете бяха пълни и зрели и се вълнуваха под лъха на вятъра, тежки и пълни с големи обещания.

Два нови навеса трябваше да бъдат изградени, наложи се това лято, за да може да се подслони всичкото сено — плевниците бяха така препълнени, че трябваше да се направят нови.

Стария Даг беше навсякъде, от ранна утрин до късна вечер. Никога работата не бе вървяла така спорно, както през тази пролет — и никога радостта от жътвата не бе била толкова голяма, както след тази гладна година.

Хора от горските колиби се бяха промъквали през нощта до нивите и бяха брали още неузрели класове. Един от тях бе заловен и доведен при Даг; отиде си след сериозни заплахи и няколко здрави шамара.

Малко момче бе заловено подобно на тях; то така се изплаши, че подмокри гащите си и пода пред очите на Даг. Отърва се само с големия си страх. Но трябваше да обещае, че няма повече да краде, а когато му липсва нещо вкъщи, по-добре да отиде при Стария Даг и да поговори с него.

Светът беше във война, а Стария Даг даваше всичко от себе си за онези, които принадлежаха към имението. Но не бяха само нещата отвън, които го правеха толкова необикновено деен. Имаше нещо и в собствения му дом. Наистина, той отдавна вече си бе мислил за това, но през есента наоколо му стана така тихо и тайнствено, че той си даде сметка, че е лошо да се преструва, че не разбира нищо.

Вятърът караше старите къщи да скърцат и стенат през есенните нощи. С всеки силен порив се виждаше как всяка греда се надига, как се изправя цялата къща. Чуваше се пукот и скърцане, които замираха със зловещо пресекване, когато вятърът утихнеше. Да, тези стари постройки сякаш живееха и се движеха с вятъра и лошото време.

В Стаята на госпожицата Аделхайд лежеше будна и слушаше. На тоалетката гореше свещ. Вратата към стаята на Даг беше отворена, защото тя искаше така. Даг лежеше там вътре и спеше — спеше безшумно в тъмнината, но звуците на стените в голямото съседно помещение бяха по-силни отколкото в спалнята, защото там гредите подпираха на по-големи разстояния.

През тази нощ бурята бучеше страховито, сякаш сграбчваше къщата и така я подхващаше, че тя се надигаше и спускаше като океанска вълна — или да не би пък причината това шеметно чувство, че предметите наоколо се въртят, да беше в самата нея? Скоро щеше да случи. През целия ден и вечерта бе имала сериозни предчувствия. Болките бяха стихнали, но сега започваха отново. Тя се опита да се насили да слуша вятъра, но не успя.

От устните й може би се бе изтръгнало леко стенание, защото Даг неочаквано се появи до леглото й. Поглади леко ръката й със своята корава длан и я загледа изпитателно.