Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Аделхайд натисна бравата и отвори вратата. Вътре беше светло. Пламъците в огнището се издигаха високи и горещи, помещението бе изпълнено с дим. Този дим се издигаше на плътен полюшващ се стълб, обгръщаше гредите на покрива и излизаше накрая през отвора. Въпреки пламъците димът не позволяваше да се различи нищо и Аделхайд успя само неясно да види високата фигура на Даг, голяма и страховита зад огъня в огнището. Беше се върнал от гората през нощта, бе се обръснал и тъкмо слагаше огледалото и бръснача в един отвор на стената, когато бе чул някой да идва. Гледаше с изписано върху лицето му напрежение към вратата, защото се бе случило нещо безпрецедентно: някой бе натиснал бравата и бе влязъл сега, през нощта, в неговото убежище.

На Даг бе нужно време, докато разбере кой бе дошъл, а пък Аделхайд бе така развълнувана, че се стресна, когато вратата зад нея се затвори.

В крайна сметка по лицето на Даг се плъзна несигурна усмивка и Аделхайд й отвърна с облекчение. Той грабна сакото и жилетката си от стола и ги хвърли на една закачалка, след което постави за жена си стола до огнището. Ризата му бе разкопчана на гърдите и със запретнати ръкави до лактите. Сега той я закопча, свали ръкавите си надолу и седна на едно трикрако столче до топлината на огъня.

Аделхайд се огледа стаята и се почувства така, сякаш без право е нахлула в момчешкия свят на Даг, който в продължение на дълги години бе само негов, много преди тя да се появи пред очите му.

Но тя не можа да се въздържи да не огледа наоколо: леглото, което стоеше разгънато и бяло в тъмния ъгъл, и стените, където висяха рогове с барут, пушки, ловни копия и събрани рибарски мрежи. Голям нож бе забит на стената, други висяха в каниите си на закачалките. На стената бяха забити и брадви, една от тях — на стълба до леглото. В ъглите и кътовете лежаха други принадлежности; колани, парчета тел и една верига бяха закачени на една кука и се подаваха изпод сложените там дрехи. Едно куче лежеше на леглото, с глава върху лапите си, гледаше към Аделхайд и я следеше с поглед; а второ куче се бе проснало до Даг близо до топлината на огнището. Миришеше на огън и дим, на стара къща и кучета, пламъците се виеха и шумяха около бориковите цепеници в огнището, димът се носеше наоколо и се извиваше нагоре, а някъде в гредите нещо поскърцваше.

Странно беше за Аделхайд да седи тук и да бъде на посещение в дома на собствения си мъж; защото тя не се съмняваше, че това е неговият дом.

За Даг този миг беше много магичен. Че ще го посети нощем в стаята му тази, която по-рано се бе наричала Аделхайд Баре, това бе последното нещо, което можеше да си представи; но той седеше там с широките си рамене и гледаше с твърд уверен поглед в жаравата. Това посещение не беше първата проява на обич, която той получаваше.

Въпреки цялата си гордост — и наставленията на баба си — Аделхайд беше жена и навярно вечер беше говорила повече от Даг, искаше да бъде добра към него и му шепнеше нежни слова.

Даг никога в живота си не се бе сблъсквал с трудности. Всичко се бе нареждало според желанията му. Той бе скърбил навремето твърде много за майка си, когато тя почина, но смъртта неминуемо идваше при старите хора, това беше в хода на нещата. Единственото страдание в живота му бе по времето, когато беше болен от копнеж по Аделхайд. Но баща му се бе притекъл на помощ.

В Бьорндал, както навсякъде в страната по онова време, пестяха брашното през зимата; но нямаше липса нито на месо, нито на риба, а пък онези воднисти, безполезни неща, които наричаха картофи и които по поръчка на Стария Даг трябваше да бъдат садени до житата и върху всяко парче земя, останало свободно долу в селището, дори в горските коренища и в самия Бьорндал, дойдоха сега тъкмо на място. Мнозина смятаха, че да се стриват картофи и да се слагат в тестото е все едно да се налива вода в него, но с течение на времето забелязаха за колко по-дълго стигаше брашното, щом добавяха към него картофи, а пък със сланина и месо, дори и с риба те добре си подхождаха.

Коледа в Бьорндал посрещнаха както всички Коледа преди. В посрещането на Бъдни вечер на трапезата в голямата зала с всички хора от имението Аделхайд бе участвала още предишната година; сега обаче всичко й се стори много по-тържествено. Това се дължеше твърде много на обстоятелството, че сега тя вече не беше гостенка тук, но главното идваше от известията на баща й за нищетата, властваща на много други места. В Бьорндал имаше както всяка година овесена каша и месо, алкохол и бира за всеки — дори за най-възрастния бедняк. По-рано месото беше най-хубавото нещо. Тази година овесената каша се оказа най-желаната храна.