Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Бе успяла да разбере кой кой е от всички присъстващи и бе пресметнала, че най-близките роднини на младоженците са Стария Даг, майор Баре и самата тя. От някога знатния й род по майчина линия не бе останал никой, а сега се случи така, че Аделхайд, последната издънка на този род, се омъжваше и щеше да му даде нов живот. Леля Елеоноре дотолкова бе свикнала да мисли за семейството като за нещо, принадлежащо на миналото, че дори след празничния обяд бе слушала равнодушно критиките на чуждите хора към Бьорндал. Ала внезапно осъзна, че сега, след като Аделхайд е омъжена за младия Даг, хората от стопанството вече са собственото й, живо семейство. От този момент нататък тя видя всичко край себе си с нови очи.

И така, Елеоноре Рамер седеше в средната стая, загледана в голямата зала, и се чувстваше като стопанката на имението, тя, която беше най-близката роднина на булката. Бе гледала Аделхайд с дълбоко разбиране, младия Даг — с пламенен поглед, а Стария Даг наблюдаваше с растящо уважение, откакто долови уверената му властност. Бе забелязала сдържаната му усмивка, когато държаха гръмогласната реч за норвежкия селянин, и хладния му поглед при ясните прояви на снизхождение от страна на гражданите. Лелята посвоему си присвои блясъка на властта и благосъстоянието на този дом и в душата й се зароди топла гордост от представителните, безупречно облечени баща и син. Сякаш тази гледка й бе изяснила значението на премените им от времето на Наполеон, в които силните им фигури изпъкваха на фона на всички останали жалки господа. А и сега те бяха нейното семейство. Откакто го бе осъзнала, не й се бе удал сгоден случай да бъде край тях, но това сигурно щеше да стане по-късно. Госпожица Рамер щеше да разгледа внимателно всичко, което й се харесваше.

Сега седеше на хубав стол с подобаващо подчертана сдържаност и достолепна стойка и следеше с буден поглед всичко, което ставаше в залата и в стаите от двете й страни. На острия й слух и зоркото й око не убягваше нито една подхвърлена реплика или поглед. Онези, които Елеоноре Рамер познаваше от града, щяха да постъпят умно, ако запазеха презрението и насмешката за себе си. Иначе можеше да им излезе скъпо. Тук тя имаше много влияние и не се стесняваше да говори ясно и искрено за хората, които не й допадаха.

Стария Даг бе обърнал внимание на думите на майора за госпожица Рамер, но за него най-важно беше това, че тя е лелята на Аделхайд, и си даде сметка, че вече му е много близка роднина, след като племенницата й и Даг са женени.

Той размени мимоходом няколко думи с Аделхайд вечерта и разбра, че тя много държи на леля си. Затова си проправи път между гостите, докато зърна госпожица Рамер. Тя не изглеждаше особено приканващо отстрани, където седеше сама, като кралица, и Стария Даг се поколеба дали да се приближи до толкова опасна жена, колкото му бяха разказвали. Но не, той бе срещал много хора в живота си и не се бе страхувал от никого — до сега. Днес синът му се бе оженил. Родът му щеше да бъде продължен, както е било от прастари времена. Когато Младия Даг отидеше на лов, у дома щеше да бъде Аделхайд, с когото баща му щеше да може да си говори, а и майорът щеше да им гостува от време на време. Новият живот щеше да разведри старостта на стопанина на Бьорндал. Щяха да му се родят и внучета. Топла радост го изпълни, когато помисли за това. Никога досега не се бе чувствал толкова сигурен. А и си беше пийнал повечко и беше в добро настроение.

Госпожица Рамер очевидно се стресна, когато в полезрението й попадна Стария Даг, и не можа да не позакрие лице с ветрилото, когато той взе стол и седна до нея. Когато тя пусна ветрилото, започна да си играе с широката златна гривна, като я местеше нагоре-надолу по китката си. Не, Стария Даг не беше несигурен, но другите лесно губеха присъствие на духа, когато той се доближеше до тях; такова бе въздействието му и върху госпожица Рамер. Сега, за пръв път, откакто бе осъзнала, че от днес нататък са близки роднини, тя успя да го разгледа по-добре отблизо. Бързо преодоля първоначалното безпокойство и зоркият й поглед внимателно обхвана мъжа, без да се взира неучтиво в него. Госпожица Рамер никога не бе виждала толкова изкусно скроено, снежнобяло жабо, а изпод ръба на жилетката му се подаваше златен печат на верижка. Някои други подрънкваха с няколко такива печата, ала този богат мъж имаше само един.

— Гледаш танците, а — каза Стария Даг.

Госпожица Рамер първо се сепна от неофициалното обръщение, но от неговата уста то звучеше естествено, а и сега беше единственото правилно.