Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Да — отвърна тя, — гледам танците и младите и с радост мисля за Аделхайд; за това колко щедра е съдбата към нея. — Тук Елеоноре Рамер изрази мислите си почти прекалено искрено, но това съвсем не я притесни.

Стария Даг повдигна леко вежда и хвърли бърз поглед на възрастната дама. Той помнеше думите на майора и беше нащрек. Дали тя наистина мислеше така, или в казаното имаше скрит подтекст? Ала той не откри и следа от лицемерие в ясните, честни очи на госпожица Рамер. Затова пък забеляза голямата прилика между нея и Аделхайд и през ума му мина мисълта, че приблизително така ще изглежда младата жена някога, след много години, дълго след като той вече ще е погребан, а тя още ще живее в стопанството. Известно време той се взира тихо и тъжно пред себе си, но после изправи решително глава. Не му хрумна да каже, че не е толкова сигурно, че съдбата е била благосклонна към Аделхайд, както други в неговото положение биха казали само за да получат многобройни уверения в противното. Той се престори, че не е чул тези думи и каза:

— На Аделхайд сигурно ще й достави голяма радост, ако ни дойдеш на гости… за Коледа…

Госпожица Рамер бе получавала многобройни покани в живота си. Ала никой не бе канил нея да живее в дома му в продължение на два месеца. Добре знаеше, че хората се боят от нея и не обичат да е дълго край тях, а и не беше напълно сигурна дали и с Аделхайд не е така. Леко колебливо, тя отвърна, че е много благодарна за поканата, но има къща и прислужница в града. Но не би ли могла лелята да остане в стопанството заради Аделхайд в дните около сватбата… и… на Коледа? Тя си спомни за разказа на майора за празнуването на Коледа в Бьорндал и обърна лице към Стария Даг.

— Да… на Коледа — каза тя. — Чух как Аделхайд и… баща й са празнували тук миналата година… и ако вие… ако ти смяташ така, с голямо удоволствие ще дойда за Коледа.

Стария Даг се замисли за известно време, както обикновено, и отвърна, че как тя говори, си е нейна работа, но… той има обичай наистина да мисли това, което казва.

Госпожица Рамер забеляза, че стопанинът не е свикнал да се изразяват съмнения в искреността на мнението му дори в светски разговори, и замалко да сложи ръка върху неговата, но вместо това пусна ветрилото.

— Знам, че вие… че ти наистина мислиш така — каза тя. — Аз просто съм свикнала да… говоря така, както преди малко. Ако Аделхайд поиска, с удоволствие ще остана за няколко дни… а ако може да дойда за Коледа, това е нещо, което бих оценила особено много.

Стария Даг отново я погледна косо. За него госпожица Рамер беше искрен човек, а онова, което майорът му бе казал за нея, навярно се дължеше на собствените му грехове. Защото Стария Даг не беше сляп за слабостите на свата си.

Госпожица Рамер и Стария Даг седяха в стаята и си хвърляха погледи, а около тях звучаха много гласове и музикални инструменти. Той гледаше красивата й, старомодна рокля и вдъхваше аромата на парфюм — и това му напомняше на младостта му, на собствената му снажна съпруга и на крехката й сестра, госпожица Дортеа — спомни си и за двете. Когато зазвуча един от старите танци, които стопанинът знаеше, той се изправи рязко и се поклони на леля Елеоноре. С усмивка отклони уплашените й уверения, че отдавна не е танцувала. И селяни, и граждани бяха удивени, когато госпожица Рамер в тежката си копринена рокля величествено пристъпи в залата заедно със Стария Даг. Хората изоставиха игрите на карти и бъбренето край купите с пунш и заприиждаха през вратите, за да видят невероятната гледка, която бяха двамата танцуващи.

Това, че Стария Даг, когато разбра, че още може да танцува, покани и булката, беше напълно естествено. Дълго след това се носи мълвата (тя стигна чак до града) за прекрасната гледка, която представляваха танцуващите Аделхайд и Стария Даг на нейния сватбен ден в голямата зала в Бьорндал.

Защото той, старият, не беше по-различен от другите — празникът, пълните чаши и игривата музика увлякоха и него. Той бе изправен в цял ръст, очите му блестяха, от топлината косата му се стелеше на вълни по раменете. Така Стария Даг беше гледка, която не можеше лесно да се забрави.

Вечерта напредваше. Настъпи нощта, ала тържеството беше в разгара си.

Близо до кухнята имаше една голяма стая. Бе стояла затворена цялата вечер, но сега госпожица Крюсе отвори вратите и покани гостите там. В стаята бе подредена огромна трапеза, която напомняше на коледните угощения в Бьорндал. Масата бе отрупана с всевъзможни ястия, при това във военно време, когато в страната цареше глад и оскъдица, дори в заможните домове. В стаите настъпи оживление, защото всеки трябваше сам да си вземе храна от трапезата.