Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

И както всички останали, съдебният съветник бе омагьосан от гледката на стопанството, когато го съзря в далечината, мрачно и достолепно, разположено високо на север над селището. Защо бе така и той самият не знаеше — ала навярно инстинктът му подсказваше, че добри и трудолюбиви хора са разчистили мястото за Бьорндал тук, насред горите, и са изградили здрави и сигурни постройки на място като старото стопанство, откъдето се разкриваше такава внушителна гледка.

Кочияшът разказа на двамата гости достатъчно, за да разберат, че всичко, което се простира пред очите им — цялото селище с къщите, дворовете и горите наоколо — е старата земя на Бьорндал. Към това съдебният съветник мислено добави и онова, което бе слушал за притежанията на Стария Даг на юг, в големите села. Той бе сложил ръка дори върху такова голямо стопанство, каквото беше Боргланд, разположено в последното село, което бяха прекосили.

Доколкото вечерният здрач позволяваше, съдебният съветник се оглеждаше жадно наоколо, докато се спускаха надолу по склона. Минаха през двора на стопанството Хамарбьо, покрай прастарите, тъмни къщи с малки прозорци, продълговати чардаци и надвиснали торфени покриви. Забуленото в тъмни вечерни сенки стопанство, което се гушеше в полите на хълма — синьо–черен и величествен на фона на небето — оставяше в паметта на всички пътници, които минаваха покрай него, първото неизличимо впечатление от селището.

Гостите продължиха на север. Стъмни се окончателно. Широколистните дървета вече не шумоляха с гъстата си шума, а цветята край пътя отдавна бяха потънали в земята, за да разцъфнат отново напролет. Всичко онова, което лете правеше хълмовете край Хамарбьо толкова живописни, сега беше черна угар, а пътят надолу бе стръмен и опасен с острите си завои и търкалящи се камъни. Някъде ромолеше поточе и есенният въздух бе изпълнен с вечерна тъга.

Файтонът се спусна покрай мрачните селски дворове и сгушените къщички. Едно куче залая срещу пътниците. Няколко прозорчета светеха топло в мрака. Иначе цареше тъмнина и мъртвило. Гостите от града мислеха за фината красота и редките добродетели на Аделхайд, която щеше завинаги да свърже живота си с това място. Прониза ги студ и госпожата прокара кърпичката върху очите си.

Сепнаха се от трополенето на конските копита върху дъсчения мост в подножието на възвишението, водещо до стопанството, и се заозъртаха наоколо, докато минаваха по широката алея с тежките, обрасли с мъх каменни огради и вековните дървета. Гледаха на юг, докато файтонът се изкачваше нагоре, а равнината под тях потъваше назад в мрака и наподобяваше призрачна земя, изпълнена с тайнственост. С изкачването сякаш и въздухът се проясни и човек си поемаше дъх по-леко. Ненадейно пътниците зърнаха чуден лъч светлина в дъното на алеята — далечен и приказен. Вече наближаваха края на алеята — две огромни дървета, съединени с торфен покрив, образуваха арка. Дочу се кучешки лай и дрънчене на вериги, когато файтонът влезе в двора на стопанството. Светлинката, която бяха видели, идваше от прозорците и от изнесените навън фенери, а сега вече се намираха насред самия източник на магията — могъщото старо стопанство. Гостите огледаха обширния двор, току-що преметен и хубав, в чиито краища се издигаха безброй постройки, строго подредени в далечината под формата на правилен четириъгълник. А в средата на двора короната на стария дъб се разклоняваше на три гигантски клона, изрязани като силуети на фона на небето, а няколко задържали се на клоните листа звънтяха от повея на вятъра високо над огряната от домашната светлина част на дървото.

Кочияшът спря пред широкото стълбище на новата къща. Тя бе построена преди цяло поколение от капитан Клинге, но все още я наричаха „нова“ и никога не я бяха използвали особено често. Много бяха хубавите стари къщи в Бьорндал. Бяха построени по стар обичай от най-тежките дървени стволове и там се чувстваха най-добре жителите на стопанството, а най-често и гостите им. Дългият коридор водеше до старото преддверие с голямата печка, в което бяха приемали всякакви посетители през годините. Новата къща бе построена заради Терезе Холдер — покойната съпруга на Стария Даг и майката на младия Даг. Тя бе дъщеря на заможния търговец Холдер и бе дошла в Бьорндал от града. Заедно със сестра си, госпожа Дортеа, бе донесла тук толкова много хубави мебели и други изящни вещи, че построиха новата къща — най-вече заради мебелите. Къщата беше голяма, имаше много стаи и на долния, и на горния етаж, както и големи прозорци. Откакто бяха построили къщата, използваха голямата кухня в нея всеки ден, а в залата винаги празнуваха Бъдни вечер. Там празнуваха и танцуваха и по друго време на годината, а в жълтата, в синята, в червената и в зелената стая, както и в другите стаи, често нощуваха гости. Ала през останалото време новата къща стоеше празна, като изоставена. През последните години, след смъртта на Дортеа и на Терезе, в голямата зала се бяха събирали само за Бъдни вечер и за погребалните тържества в чест на двете сестри и на капитан Клинге.