Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Тази нощ Аделхайд дълго лежа будна. По едно време стана от леглото, отиде до прозореца и погледна на север. Мракът обгръщаше всичко, ала тя сякаш усещаше порив да види отвъд него, отвъд всички хълмове и възвишения, отвъд горичката в северния край на селцето, право в Бьорндал. Дали прозорците там още светеха? Дали той, Даг, си беше вкъщи? Или беше в гората? За какво мислеше той в момента? Заля я студена вълна от страх. Дали той се радваше, че я взема за жена? Беше ли истински, истински щастлив? Или изпитваше колебание, каквото тя знаеше, че бе изпитвал спрямо нея още от миналата есен, когато се срещнаха за пръв път една вечер в залата на Бьорндал. Тогава Аделхайд и баща й бяха пристигнали там от Боргланд, за да посетят един приятел на майора, стария капитан Клинге, който изживяваше последните си години като писар в Бьорндал.

Тя се взираше навън в мрака и мислеше за първия път, когато видя Младия Даг — с дрипави дрехи заради скитането в горите и с ръка, омотана с окървавена превръзка, спомен от ноктите на орела — и колко хубав и властен изглеждаше той. Мислеше и за това, какъв бе той след това, на Коледа, когато тя прекара редица приказни дни в Стаята на госпожицата. Колко боязлив бе той — почти не продумваше, а я следеше с изпитателни, зачудени очи. Аделхайд мислеше за великолепната Бъдни вечер в Бьорндал, за бала в голямото имение Боргланд, за тъжното пътуване към къщи с Даг след това и за последната вечер, когато той само и пожела лека нощ и отиде в гората — и дори не си беше вкъщи, когато тя и баща й отпътуваха на следващата сутрин.

Младата жена мислеше за всичките си болезнени чувства и съмнения, които бе преживяла после в града, и за това, че бе изпитала такова отчаяние, че накрая бе дала дума на възрастния аптекар.

Мислеше и за последното им посещение в Бьорндал по повод погребението на капитан Клинге, и за престоя им там, който продължи цяло лято. За самотните си, изпълнени с тъга разходки в розовата градина и за красивите места около стопанството. Спомни си и една сутрешна разходка със Стария Даг, при която стигнаха чак до върха на хълма на север от Бьорндал, и паметта й съживи гледката, която се бе открила пред очите им — никога не бе виждала света толкова голям, както когато видя горите на Бьорндал, селото и безкрайната шир отвъд тях.

Най-накрая си спомни последните дни, когато смяташе, че вече е приключила с живота и трябва да се подчини на суровата Божия воля: да стане болногледачка и спътница в старостта на аптекаря, когато се прибере в града. Тогава настъпи последната вечер в стопанството, изпълнена с горчив плач над багажа в Стаята на госпожицата и с несигурност и страх на тържествено подредената за изпроводяк маса в старата трапезария — когато ненадейно се случи голямото събитие. Тъкмо когато Аделхайд беше най-потисната, Стария Даг изрече необяснимите думи, че тя и синът му са влюбени един в друг. Тя още помнеше изгарящия срам и радостта, която го бе последвала, както и страха, че може би все пак не е вярно, че Младия Даг наистина я обича. Като в тиха молитва Аделхайд мислеше за срещата си с Даг същата вечер в полутъмната зала, когато тя се притисна до него, а той я целуна за пръв и единствен път досега, и така тя разбра, че е вярно.

Аделхайд се облегна с лакти на перваза, като леко потреперваше, и продължи да се взира в мрака. Страхът й се разтваряше в нощния въздух, а после отново я връхлиташе, силен и смазващ.

Стария Даг беше онзи, който впоследствие бе уредил всичко с баща й. Тя и Младия Даг не си бяха разменили нито едно писмо, нито дума дори. Наистина, Стария Даг й предаваше много поздрави от сина си всеки път, когато я посещаваше в града. Ала надали Младия Даг действително изпращаше тези поздрави. Баща му дори носеше злато на Аделхайд, тежко злато под формата на верижки и пръстени. Казваше, че ги праща синът му, ала дали Младия Даг въобще знаеше за тези подаръци? Едва ли. Двамата, старият и младият, почти никога не разговаряха помежду си. Във всеки случай, тя никога не бе ставала свидетел на такъв разговор във времето, което бе прекарала в Бьорндал. Бащата и синът не бяха врагове, напротив, обичаха се. Ала Младия Даг беше мълчалив с всички, а баща му като че ли се боеше от него.

Мракът обгърна Аделхайд. Дойде плътен, без начало и без край, без определена форма и без звук, но все пак жив — пелена от страх и съмнение.

Ами ако Младия Даг бе променил мнението си? Ако не се радваше, че ще се оженят? Ами ако не искаше… ако бе отишъл в гората тази нощ, както бе сторил последната вечер през зимата и много, много пъти през лятото? Ами ако не се върнеше на сутринта… защото не искаше… това с нея… или му се случеше нещо лошо? В горите на Бьорндал беше опасно. Там беше царството на мечките стръвници, вълците и лосовете, имаше върхове, пропасти и разпенени потоци. А Младия Даг не беше особено внимателен с пушката. Можеше да се простреля неволно.