Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Родителите ми излъгали за възрастта си, за да се оженят, преди татко да го пратят да се бие във Втората световна война — обясни Шийла. — Сега разбирам защо.

Той поклати глава.

— Ти искаш ли да се омъжиш?

— Защо не? Рано или късно ще го направим, нали? Каква е разликата, ако е сега, вместо след две или три години?

Не бе и помислял по този въпрос. Но пък сърцето му заблъска от щастие. Тя искаше да се омъжи за него.

— Пияна си — отсече той.

— Знам, Джеймс. Това обаче не означава, че не говоря сериозно. — Тя го привлече върху себе си. — Какво ще кажеш?

Той я целуна и се запита дали да приеме сериозно въпроса й. Надяваше се да говори сериозно. На сутринта тя отново подхвана темата.

— Искам да се оженим. Ако нещо ти се случи, искам да знам, че съм ти била съпруга. Моля те, помисли си.

Джеймс се потеше обилно, когато три седмици по-късно отиде да говори с баща й. Седна на масата в кухнята на Том и Линда. Лампата от витражно стъкло над тях му заприлича на лампа за разпит. Преди да отиде, беше изпил три бири, но отпуснатите в скута му ръце продължаваха да треперят.

— Сигурни ли сте, че сте готови? — попита Том. — Говоря от гледна точка на зрелост, не финансово.

— Да, господине — рече Джеймс, макар да съзнаваше, че звучи като хлапе. Беше едва на двайсет.

— Едно време мама казваше: „Когато се жениш бързо, си остави достатъчно време, за да се разкайваш“ — добави застаналата до мивката Линда, преструваше се, че мие чинии. — Защо не изчакате малко, Джими?

Той само кимна. Щеше да се зарадва да получи благословията им, но всъщност пет пари не даваше какво мислят. Вече бе купил пръстена.

Похарчи абсолютния максимум, който можеше да си позволи, въпреки това пръстенът, който подари на Шийла, беше съвсем мъничък; диамантът беше само четвърт карат. Независимо от това, когато го купи, за пръв път в живота си се почувства възрастен. Помоли бижутера да вгради камъка в халката, тъй като Шийла беше медицинска сестра и той прецени, че може да разкъса гумените ръкавици и да й пречи.

Все още помнеше как се чувстваше, докато държеше пръстена в джоба си. Страхуваше се да не оплеска предложението — Шийла щеше да получи един-единствен пръстен, а казваха, че това бил най-важният момент в живота на жената. Колкото и бедняшки да бе изборът му, той знаеше, че диамантът ще предаде нещо, което думите не биха могли. Жените искаха диаманти. Това означаваше, че си сериозен. Предложи й на дигата край Улъстън Бийч и Шийла се разплака от изненада, когато той се отпусна на колене, сякаш предложението бе негова идея.

Бяха сгодени вече месец, когато в една януарска събота войната най-сетне приключи. Седяха в тихия хол и гледаха по телевизията подписването на съглашението за прекратяване на огъня. Телефонът звънна. Навън биеха църковните камбани. На две пресечки от тях в пожарната зави алармата.

— Господи! — рече Шийла. — Най-сетне се свърши.

Джеймс заби пръсти в подлакътника на канапето. Знаеше, че трябва да се радва, но се почувства напрегнат.

Погледна Шийла и се опита да разбере дали няма нещо друго, освен облекчение в изражението й. Тя бе поискала да се оженят, за да не се случи най-лошото, но сега вече нямаше подобна опасност. Знаеше, че трябва да я попита дали все още иска и да й даде възможност да се откаже. Само че не можеше.

— Какво има? — попита го тя.

— Нищо — отвърна той. — Страхотна новина.

Шийла, сестра й и майка им прекараха следващите седем месеца в непрестанни разговори за сватбата. Той нямаше представа, че трябва да се обсъдят толкова много неща — храна, избор на цветове, дали да покани тази или онази приятелка за шаферка. Не се намеси нито веднъж, а когато тя го питаше за мнението му, неизменно отговаряше: „Както ти прецениш“. Това я вкисваше, но пък той не можеше с нищо да допринесе за цветята на масата.

Баба му много обичаше да разказва как с дядо му се оженили за десет кинта. Запознали се на Касъл Айлънд и той й предложил на петата среща, след три месеца. След церемонията отишли в дома на братовчедка й на сандвичи, бира и сладолед. И това било всичко, единственото тържество на баба му. Доколкото той помнеше, тя носеше единствено семпла златна халка на безименния пръст.

Сватбата на Джеймс обаче щеше да е истинско събитие. Родителите на Шийла възнамеряваха да организират страхотно парти във „Флориан Хол“ с вечеря, оркестър и безплатен бар, който след четири часа щеше да се плаща.

В продължение на два месеца преди церемонията всяка събота ходеха при енорийския пастор в „Мери Стар ъв дъ Сий“ за предсватбено обучение, където монсеньорът говореше за прошка и разрешаване на конфликтите и как да се разберат кой какво да върши у дома. Това обучение беше задължително, ако искаш да се венчаеш в църквата.