Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

24 май, петък

Скъли отменя пътуването си и решава да се изправи лице в лице с противника си на заседанието на ръководството в петък сутринта. Джобс закъснява и установява, че обичайното му място до Скъли начело на масата е заето, затова сяда в другия край. Облякъл е елегантен костюм и изглежда кипящ от енергия. Скъли е блед. Обявява, че отменя планирания дневен ред, за да се занимаят с най-належащия проблем.

— Научих, че искаш да ме изхвърлиш от фирмата — казва на Джобс, като го гледа в очите. — Вярно ли е?

Джобс не го очаква, но той никога не е спестявал жестоката си откровеност. Присвива очи и се втренчва с немигащ поглед в Скъли.

— Мисля, че вредиш на компанията и не можеш да я управляваш — отговаря бавно с хладен глас. — Трябва да се махнеш. Не умееш да ръководиш и никога няма да се научиш. — Обвинява Скъли, че не разбира процеса на разработване на един продукт, и добавя егоистично: — Извиках те, за да ми помагаш да се развивам, но ти не оправда очакванията ми.

Пред вцепенените присъстващи Скъли не успява да сдържи нервите си и започва да заеква, което не му се е случвало от дете.

— Нямам ти доверие, а няма да допусна тук да се шири недоверие — изпелтечва той.

Когато Джобс заявява, че може да управлява компанията по-добре от него, Скъли поема рискован ход. Обръща се към залата и иска вот на доверие.

— Беше хитър ход от негова страна — спомня си Джобс, който двайсет и пет години по-късно още не може да го преглътне. — Бяхме на обикновено заседание на ръководството, а той каза: „Гласувайте — аз или Стив!“ Така нагласи нещата, че трябваше да си пълен идиот, за да гласуваш за мен.

Внезапно смаяните присъстващи се активизират. Първи става Дел Йокам. Той признава, че обича Стив и иска той да продължи да играе роля в компанията, но все пак събира кураж да каже, че „уважава“ Скъли и ще го подкрепи като президент. Айзенстат се изправя срещу Джобс и се изказва в същия дух: обичал Стив, но подкрепял Скъли. Реджис Маккена, който присъства на фирмените съвещания като външен консултант, е по-прям. Поглежда Джобс в очите и му заявява, че не е дорасъл да управлява компания — нещо, което му е казвал и преди. Другите също са на страната на Скъли. На Бил Кембъл му е особено трудно. Той много обича Джобс и не е голям почитател на противника му. С треперещ глас и той казва, че подкрепя Скъли, и ги призовава да измислят някаква роля за Джобс във фирмата.

Джобс е потресен.

— Разбирам накъде отиват нещата — заявява той и демонстративно излиза. Никой не го последва.

Когато се връща в кабинета си, събира най-преданите си хора от екипа „Макинтош“ и се разплаква. Казва им, че ще напусне „Епъл“. Тръгва към вратата, но Деби Колман го спира. Тя и колегите й го призовават да се успокои и да не прави нищо прибързано. Нека да размисли през уикенда. Може би има начин да предотвратят разпадането на компанията.

Скъли е покрусен от победата си. Като ранен воин отива при Айзенстат и го моли да излязат. Когато се качват в поршето на юриста, Скъли се оплаква:

— Не съм сигурен, че ще се справя. — На въпроса на Айзенстат какво има предвид отговаря: — Май по-добре да подам оставка.

— Не можеш — възразява юристът. — „Епъл“ ще се разпадне.

— Ще подам оставка. Не мисля, че съм подходящ за фирмата.

— Аз пък мисля, че се справяш. Трябва да му се противопоставиш.

Когато Скъли се прибира вкъщи, жена му го посреща изненадана, че се връща толкова рано.

— Провалих се — отчаяно обявява той.

Лизи има избухлив характер и никога не е харесвала Джобс, нито пък одобрява симпатиите на мъжа си към него. Затова, щом чува новината, взема колата си и отива в „Епъл“. Там й казват, че Джобс е в ресторанта „Добра земя“; тя тръгва натам и го пресреща на паркинга, докато излиза в компанията на верните си хора от екипа „Макинтош“.

— Стив, трябва да поговорим.

Той я поглежда смаяно.

— Имаш ли представа каква привилегия е да познаваш човек като Джон Скъли? — пита тя. Джобс свежда очи. — Гледай ме в очите, като ти говоря!

Но когато той я фиксира с отработения си немигащ поглед, Лизи се разколебава:

— Няма значение, не ме гледай. Когато погледна някого в очите, обикновено виждам душа. Когато погледна в твоите, виждам само една бездънна дупка, мъртва зона.

С тези думи Лизи си тръгва.

25 май, събота

Майк Мъри посещава Джобс в Удсайд, за да му даде някои съвети. Казва му да стане отговорник за разработването на нови продукти в „Лаборатории «Епъл»“ и да се махне от централата на компанията. Джобс изглежда склонен да си помисли. Но преди това трябва да се помири със Скъли, затова взема телефона и изненадва противника си с предложение за мир. Кани го да се срещнат на следващия ден и да се разходят из възвишенията над Станфордския университет. Правили са такива разходки в миналото, в по-щастливи времена, и може би това ще им помогне да се разберат.