Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

През март Мъри пуска друго писмо, което гласи: „През трите години, откакто съм в «Епъл», никога не съм виждал фирмата толкова объркана, скована от страх и зле функционираща, колкото през последните 90 дни. Сред служителите преобладава чувството, че сме лодка без гребла, която се носи безпомощно към мъглява неизвестност.“ Мъри е бил и от двете страни на барикадата, като на моменти е заговорничил срещу Скъли, но в писмото обвинява Джобс: „Независимо дали е следствие или причина за тази нефункционалност, факт е, че Стив Джобс има почти непоклатима власт.“

В края на месеца Скъли най-после събира кураж да каже на Джобс, че трябва да се откаже от ръководството на отдел „Макинтош“. Една вечер влиза в кабинета му с директора на „Човешки ресурси“ Джей Елиът, за да представи решението си по-официално.

— Няма човек, който да се възхищава повече от мен на способностите и идеите ти — започва Скъли.

Тези ласкателства не са нещо ново за него, но този път става ясно, че следва едно жестоко „но“.

— Но така не може — продължава той.

Ласкателствата, прекъсвани с „но“, продължават:

— Двамата с теб станахме добри приятели, но аз вече не съм убеден в способността ти да ръководиш отдел „Макинтош“.

Освен това упреква Джобс, че го нарича „некадърник“ зад гърба му.

Джобс изглежда втрещен и контрира със странния довод, че Скъли трябвало да му помага и да го обучава повече:

— Трябва да ми отделяш повече време.

После контраатакува. Изтъква, че Скъли не разбира нищо от компютри, управлява лошо фирмата и откакто е дошъл в „Епъл“, постоянно го разочарова. Накрая се разплаква. Скъли също се разстройва.

— Ще повдигна въпроса пред управителния съвет — заявява той. — Ще препоръчам да те освободят от ръководния пост в „Макинтош“. Исках просто да знаеш.

Съветва Джобс да не се противи, а да поеме разработването на нови технологии и продукти.

Джобс скача от стола си и се втренчва гневно в президента на „Епъл“:

— Не мога да повярвам, че ще постъпиш така. Ако го направиш, ще унищожиш компанията.

През следващите няколко седмици Джобс се мята от една крайност в друга. Ту говори как ще отиде да ръководи „Лаборатории «Епъл»“, ту събира съюзници за изгонването на Скъли. Ту му подава ръка, ту му нанася удар в гръб, понякога в рамките на един ден. Една вечер в 21:00 се обажда на главния юрист на „Епъл“ Ал Айзенстат, за да му каже, че вече няма доверие на Скъли и има нужда от помощ, за да убеди съвета да го уволни; в 23:00 същата нощ телефонира на Скъли и го убеждава:

— Ти си страхотен човек. Искам просто да знаеш, че обичам да работя с теб.

На 11 април Скъли официално съобщава на управителния съвет, че ще помоли Джобс да си подаде оставката като директор на отдел „Макинтош“ и да насочи усилията си към разработването на нови продукти. Артър Рок, най-независимият от членовете на съвета, взема думата. Заявява, че му е дошло до гуша и от двамата: от Скъли, защото не е имал смелостта да поеме командването в свои ръце, и от Джобс, защото „се държи като капризен пикльо“. Според него съветът трябва да реши окончателно противоречията им и за целта да говори на четири очи с всеки от тях.

Скъли излиза, за да изслушат първо Джобс, който заявява, че проблемът е в опонента му, който не разбира от компютри. Рок започва с упреци, постепенно повишава тон и изтъква, че през последната година Джобс се държи като глупак и няма право да управлява цял отдел. Дори най-ревностният поддръжник на Джобс, Фил Шлайн, се опитва да го убеди да се оттегли мирно и тихо и да поеме изследователския отдел на компанията.

Когато идва негов ред да говори със съвета, Скъли поставя ултиматум:

— Или ще ме подкрепите и тогава ще поема отговорност за управлението на компанията, или си търсете нов директор.

Ако му дадели властта, нямало да прибързва, а щял постепенно да въведе Джобс в новата му роля в рамките на няколко месеца. Съветът единодушно застава на негова страна. Упълномощават го да отстрани Джобс, когато види подходящ момент. Докато чака пред заседателната зала, знаейки много добре, че е загубил, Джобс вижда дългогодишния си колега Дел Йокам и го прегръща.

След като решението е взето, Скъли е настроен помирително. Джобс го помолва промяната да стане бавно, в рамките на няколко месеца, и той се съгласява. Вечерта помощничката на Скъли Нанет Бъкхоут се обажда на Джобс, за да провери как е. Той все още е в кабинета си и не може да се отърси от шока. Началникът й си е тръгнал и Джобс отива да говори с нея. Отношението му към Скъли отново се мята в крайности: