Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Анди Херцфелд си взема отпуск след пускането на „Макинтош“ през 1984 г. Изпитва необходимост да се презареди и да се скрие от прекия си началник Боб Белвил, когото не харесва. Един ден научава, че Джобс е раздал бонуси на стойност до 50 000 долара на инженери от екипа „Макинтош“. Затова отива да поиска и за себе си. Джобс отговаря, че Белвил е решил да не дават бонуси на хора в отпуск. По-късно Херцфелд разбира, че решението е взето от самия Джобс, затова пак отива да говори с него. Отначало Джобс шикалкави, но после казва:

— Добре, да приемем, че си прав. Какво променя това?

Херцфелд заявява, че ако Джобс не му дава бонуса нарочно, за да е сигурен, че той ще се върне на работа, тогава заради принципа няма да се върне. Джобс отстъпва, но случката оставя лошо чувство у Херцфелд.

Когато наближава краят на отпуска, двамата отиват на вечеря в един италиански ресторант наблизо.

— Много искам да се върна — казва Херцфелд, — но в момента нещата са доста объркани.

Джобс изглежда малко нервен и разсеян, но програмистът продължава:

— Софтуерният екип е силно обезкуражен и от няколко месеца не е написал и една програма, а Бъръл е толкова разстроен, че няма да издържи до края на годината.

В този момент Джобс го срязва:

— Не разбирам за какво говориш! Екипът на „Мак“ се справя отлично, а аз преживявам най-хубавия период от живота си. Много си заблуден.

Очите му проблясват гневно, въпреки че се опитва да изглежда развеселен от думите на Херцфелд.

— Ако наистина мислиш така, не виждам как ще се върна — заявява програмистът. — Екипът, в който искам да работя, вече не съществува.

— Екипът „Мак“ трябваше да порасне — отвръща Джобс. — Ти също. Искам да се върнеш, но ако не щеш, много ти здраве. И без това не си толкова важен, колкото си мислиш.

Херцфелд не се връща.

В началото на 1985 г. Бъръл Смит също се кани да си тръгне. Опасява се, че ще му бъде трудно, ако Джобс се опита да го разубеди; прекалено трудно е да се устои на изкривената му действителност. Затова отива да се съветва с Херцфелд за най-удобния начин да си тръгне.

— Открих! — заявява един ден. — Знам идеалния начин да напусна, който ще неутрализира изкривената реалност. Просто ще вляза в кабинета на Стив, ще си сваля гащите и ще се изпикая на бюрото му. Какво може да ми каже тогава? Ще даде резултат — гаранция!

В екипа „Мак“ се сключват облози, че дори на храбрия Бъръл Смит не му стиска да направи такова нещо. Когато най-сетне се решава, около трийсетата годишнина на Джобс, си уговаря среща с него. За негова изненада Джобс го посреща с широка усмивка:

— Ще го направиш ли? Наистина ли ще го направиш?

Явно е чул за плана с изпикаването.

Смит го поглежда решително:

— А налага ли се? Ако се налага, ще го направя.

Джобс го изглежда многозначително и Смит решава, че не е необходимо. Оттегля се по не толкова драматичен начин и двамата запазват добрите си отношения.

Скоро след него си тръгва още един от големите инженери на „Макинтош“ — Брус Хорн. Когато той отива да се сбогува, Джобс му казва:

— Ти си отговорен за всички недостатъци на „Мак“.

— Всъщност, Стив, аз съм отговорен за много от работещите неща в „Мак“. И трябваше да се боря за всяко от тях — отговаря Хорн.

— Прав си. Ще ти дам акции за 15 000, ако останеш. — Хорн не приема и тогава Джобс проявява емоционалната си страна: — Добре, прегърни ме тогава.

Хорн го прави и двамата се разделят.

Най-голямата сензация за месеца обаче е напускането на съоснователя на „Епъл“ — Стив Возняк. По това време Возняк работи кротко като инженер от средния ешелон в отдела на Apple II — той е нещо като скромен талисман от прохождането на компанията и стои встрани от управлението и фирмените интриги. Воз чувства, и то с основание, че Джобс не харесва Apple II , който все още е дойната крава на компанията — със 70% дял от продажбите до Коледа на 1984 г.

— Другите от компанията се отнасяха към момчетата от Apple II като към втора ръка хора — споделя по-късно той. — И то при положение, че Apple II многократно превъзхождаше по продажби всичките ни други продукти и щеше да остане така с години напред.

Дори се решава на нещо нетипично за него — един ден се обажда на Скъли и го напада за това, че отделя толкова внимание на Джобс и „Макинтош“.

Разочарованият Возняк решава да се оттегли тихо и да основе нова фирма, която да продава изобретено от него универсално дистанционно устройство. То служи за управление на телевизор, аудиоуредба и други електронни уреди чрез прост набор копчета, лесни за програмиране. Уведомява за решението си началника на инженерния отдел в Apple II , но не смята, че е толкова важно, та да информира по каналния ред Джобс или Марккула. Джобс научава новината от „Уолстрийт Джърнал“. В интервюто си за вестника Возняк отговаря с типичната си честност: Да, смятал, че компанията пренебрегва отдела Apple II и през последните пет години ръководството е допуснало ужасни грешки.