Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Опитах се да го въведа в тънкостите на програмирането — спомня си Джобс, — но той изобщо не загряваше как се създава един продукт и след време започвахме да спорим. Аз обаче се убедих, че гледната ми точка е правилна. Продуктите са най-важното.

За Джобс президентът на компанията е невежа, а стремежът на Скъли да спечели приятелството му и погрешното му убеждение, че двамата много си приличат, само изострят презрението му.

За Скъли проблемът е, че когато не е в настроение да ласкае и манипулира, Джобс често се държи грубо, егоистично и злобно към другите. Скъли смята това просташко поведение за също толкова недопустимо, колкото Джобс — незаинтересоваността му към продуктите. Скъли е възпитан, добронамерен и любезен до крайност. Веднъж отиват на среща с вицепрезидента на „Ксерокс“ Бил Глейвин и Скъли умолява Джобс да се държи прилично. Още щом сядат, Джобс заявява на Глейвин:

— В тая фирма от нищо не разбирате.

Срещата е прекратена.

— Извинявай, но не успях да се сдържа — оправдава се после Джобс пред Скъли.

И това е само един от много случаи. Ал Олкърн от „Атари“ споделя:

— Скъли искаше хората да са доволни и да бъде в добри отношенията с тях. На Стив пък изобщо не му дремеше. Той обаче държеше на продуктите и не допускаше в „Епъл“ твърде много посредствени хора; обиждаше всеки, който не е първокласен играч.

Управителният съвет все повече се тревожи от проблема и в началото на 1985 г. Артър Рок и няколко други недоволни ръководители смъмрят и двамата противници. Напомнят на Скъли, че работата му е да управлява компанията и трябва да го прави с повече авторитет и по-малко стремеж да се хареса на Джобс. На Джобс пък казват, че трябва да оправи проблемите в отдел „Макинтош“ и да не учи другите как да си вършат работата. След мъмренето той се затваря в кабинета си и написва на компютъра си: „Няма да критикувам другите, няма да критикувам другите…“

„Макинтош“ продължава да разочарова създателите си — през март 1985 г. продажбите му са едва 10% от прогнозните. Джобс ту се мръщи сам в кабинета си, ту обикаля из отдела и обвинява всички останали за проблемите. Капризите му стават все по-неприятни, а обидното му поведение към околните се задълбочава. Ръководителите от средния ешелон възроптават срещу него. На една конференция маркетинговият директор Майк Мъри извиква Скъли за разговор на четири очи. Докато отиват към хотелската стая на Скъли, Джобс ги вижда и пита дали може да се присъедини към тях. Мъри му казва, че не може. После се оплаква на Скъли, че Джобс прави поразии и трябва да бъде отстранен от ръководството на отдел „Макинтош“. Скъли отговаря, че още не се е отказал да постави поведението на Джобс на официално обсъждане. По-късно Мъри праща бележка лично на Джобс, като критикува поведението му към колегите и порицава „управлението чрез мачкане“.

В продължение на няколко седмици изглежда, че проблемът ще бъде решен. Джобс е възхитен от плоскоекранната технология, разработвана от една фирма край Пало Алто — „Удсайд Дизайн“, управлявана от ексцентричния инженер Стив Кичън. Впечатлява се и от друга прохождаща компания, която създава сензорен екран, позволяващ дисплеят да се управлява с пръст, а не с мишка. Двете заедно биха могли да му помогнат да реализира идеята си за „Мак“ във вид на книга. На една разходка с Кичън Джобс харесва една сграда в близкия Менло Парк и заявява, че трябва да отворят проучвателен център, който да работи върху тези идеи. Могат да го нарекат „Лаборатории «Епъл»“ и Джобс да го ръководи, което ще му върне удоволствието да има малък екип и да разработва страхотни нови продукти.

Скъли много се въодушевява от тази възможност. Това би решило голяма част от управленските му проблеми — ще върне Джобс към онова, което умее най-добре, и ще освободи офиса в Купертино от деструктивното му присъствие. Освен това той вече е намислил кого да постави на негово място като директор на отдел „Макинтош“ — Жан-Луи Гасе, началникът на представителството във Франция, който е изстрадал доста при посещението на Джобс там. Французинът идва в Купертино и казва, че ще приеме поста, ако му гарантират, че наистина ще ръководи отдела, а няма да изпълнява капризите на Джобс. Един от членовете на управителния съвет, Фил Шлайн от „Мейсиз“, се опитва да убеди Джобс, че и за него ще е по-добре, ако разработва нови продукти и работи с малък екип от ентусиасти.

След известно размишление обаче Джобс решава, че това не е пътят, по който иска да поеме. Отказва да отстъпи управлението на Гасе, който благоразумно се връща в Париж, за да избегне борбата за власт. До края на пролетта Джобс се колебае. В един момент решава, че иска да се наложи като ръководител, дори пише писмо до всички, в което настоява за съкращаване на разходите, като се премахнат безплатните напитки и пътуванията в първа класа. После се съгласява с онези, които го окуражават да основе изследователски център „Лаборатории «Епъл»“.