Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Това тежка работа ли е? — пита първата дама на Франция. — Колко дни отпуск имат служителите ви?

На Джобс му кипва и се обръща към преводача:

— Кажете й, като толкова се е загрижила за работниците, да дойде да работи с тях.

Преводачът пребледнява и си глътва езика, затова Росман се намесва и казва на френски:

— Господин Джобс ви благодари за посещението и за интереса ви към нашата фабрика.

Нито Джобс, нито мадам Митеран разбират какво е станало, но преводачът й явно си отдъхва.

След това, докато кара с пълна газ мерцедеса си по пътя за Купертино, Джобс не спира да се оплаква на Росман от поведението на госпожа Митеран. По едно време вдига над 150 км/ч. Един полицай го спира и почва да му пише акт. След няколко минути, преди служителят на реда да приключи, Джобс натиска клаксона.

— Какво има? — пита полицаят.

— Бързам.

Удивително, но полицаят запазва спокойствие. Просто довършва акта и предупреждава Джобс, че ако още веднъж го хванат да кара с превишена скорост, ще отиде в затвора. Още щом потегля, той отново вдига 150.

— Беше абсолютно убеден, че правилата не важат за него — удивява се Росман.

Жена му Джоана Хофман става свидетел на същото нещо, когато няколко месеца след пускането на „Макинтош“ отива с Джобс в Европа.

— Държеше се отвратително и си мислеше, че всичко му е позволено — спомня си тя.

В Париж е уредила официална вечеря с френски производители на софтуер. Джобс обаче решава, че не иска да се вижда с тях. Вместо това се качва в колата си и казва на Хофман, че отива при художника на афиши Фолон.

— Хората бяха толкова сърдити, че отказаха да се ръкуват с нас — разказва тя.

В Италия директорът на местния клон на „Епъл“ — изнежен закръглен човечец — веднага му става антипатичен. Джобс му казва направо, че не харесва работата на екипа му и търговската му стратегия:

— Вие не сте достоен да продавате „Мак“!

Това обаче е нищо в сравнение с реакцията му към ресторанта, избран от клетия директор. Джобс иска строго вегетарианско ястие, но келнерът слага на ястието му сос със заквасена сметана. Джобс започва да се държи толкова противно, че Хофман го заплашва, че ще залее скута му с горещо кафе.

Най-сериозното разногласие между Джобс и европейските му партньори е свързано с прогнозите за продажбите. Като изкривява действителността, той винаги кара хората си да правят по-оптимистични предвиждания. В Европа заплашва управителите на представителства на „Епъл“, че няма да им даде дял, ако не постъпят по същия начин. Те настояват да отразят реалната ситуация и на Хофман се пада ролята на арбитър.

— Към края на пътуването вече цялата треперех — спомня си тя.

По време на това пътуване Джобс се запознава с Жан-Луи Гасе, управителя на „Епъл“ за Франция. Той е един от малцината, които успешно се противопоставят на Джобс при европейската му обиколка.

— Джобс има собствени разбирания за истината — отбелязва по-късно. — Единственият начин да се справиш с него е, като го надвикаш.

Когато Джобс заплашва да ореже пратките за Франция, ако не надуят прогнозите, Гасе се вбесява.

— Спомням си, че го хванах за ревера и му казах да млъкне. Тогава отстъпи. Аз самият лесно се палех, затова забелязах тази черта у Стив.

Гасе обаче остава впечатлен от умението на Джобс да използва чара си, когато се наложи. Франсоа Митеран проповядва „Информатика за всички“ и различни експерти по компютърни технологии идват да му пригласят. Джобс изнася реч пред групата им в хотел „Бристол“ и ги уверява, че Франция може да изпревари другите държави, ако сложи компютри във всяко училище. Освен това намира Париж за романтичен град. По-късно Гасе разказва как задявал жените там.

След първата вълна на ентусиазъм около пускането на „Макинтош“ през втората половина на 1984 г. продажбите започват да спадат. Проблемът е сериозен: компютърът е впечатляващ, но отвратително бавен и маломощен, което не може да се компенсира от никакви специални ефекти. Красотата му идва от това, че потребителският интерфейс прилича на слънчева стая за игри, а не на мрачен екран с трептящи зелени букви и скучни команди. Това обаче е причината за най-голямата му слабост. За кодирането на един символ на текстови дисплей (text-based display) е необходимо по-малко от един байт, докато за изписването на буква от някой елегантен шрифт, пиксел по пиксел, „Мак“ използва двайсет-трийсет пъти повече памет. „Лиса“ се справя с този проблем благодарение на над 1000 килобайта оперативна памет, но „Макинтош“ има само 128.