Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс побеснява. Знае, че няма как да го предотврати (ангажиментът на „Майкрософт“ да не прави конкурентен софтуер изтича), но въпреки това опитва.

— Веднага ми докарайте Гейтс! — заповядва на Майк Бойч, който отговаря за връзките с други софтуерни компании.

Гейтс идва сам и с желание да обсъдят нещата.

— Стив ме извика, за да ми се накара — спомня си той. — Отидох в Купертино като по команда. Казах му, че работим по Windows и смятаме да се посветим на графичните интерфейси.

Срещата се провежда в заседателната зала на Джобс в присъствието на десетина служители на „Епъл“, чакащи да видят как шефът им ще се нахвърли върху Гейтс. Джобс напълно оправдава очакванията им.

— Това е пладнешки обир! — закрещява той. — Ние ти се доверихме, а ти искаш да ни окрадеш!

Херцфелд си спомня, че Гейтс седял спокойно, погледнал Стив в очите, после отвърнал с характерния си писклив глас:

— Е, Стив, има и друга гледна точка. Просто и двамата имахме един богат съсед на име „Ксерокс“. Аз разбих дома му, за да открадна телевизора, но се оказа, че някой ме е изпреварил.

Двудневното посещение на Гейтс изважда на показ цялата гама от емоционални реакции и манипулативни методи на Джобс. Освен това става ясно, че сътрудничеството между „Епъл“ и „Майкрософт“ е като любовен танц на скорпиони, които се въртят предпазливо един около друг, знаейки, че едно ужилване би могло да бъде смъртоносно и за двамата. След скарването в заседателната зала Гейтс прави на Джобс бърза демонстрация на идеята си за Windows .

— Стив не знаеше как да реагира — спомня си той. — Можеше да каже: „Това със сигурност е нарушение на еди-какво си.“ Обаче не каза така, а обяви: „Това е пълен боклук!“

Гейтс е доволен, защото така получава шанс да успокои колегата си за момент.

— Казах му: „Да, това е доста сполучлив пълен боклук.“

Тогава Джобс демонстрира куп други емоции.

— Държа се адски грубо — разказва Гейтс. — После по едно време почти се разплака, едва не почна да ме моли: „Ама няма ли начин да го избегнем?“ — Гейтс запазва пълно самообладание. — Имам голямо предимство пред някой, който е прекалено емоционален. Просто по-лесно сдържам чувствата си.

Както обикновено, когато иска да проведе сериозен разговор, Джобс предлага да излязат на разходка. Тръгват по улиците на Купертино, спират в един ресторант на самообслужване, после пак тръгват.

— Трябваше да ходим, което не е сред любимите ми начини за правене на бизнес — разказва Гейтс. — Започна да приказва неща от рода: „Добре, добре, само да не прилича прекалено на това, което ние правим.“

В крайна сметка „Майкрософт“ успява да завърши Windows 1.0 чак през есента на 1985 г. Дори тогава продуктът е некадърно направен. Липсва му елегантността на „Макинтош“ и прозорците се подреждат един до друг, а не се припокриват по ефектния начин, измислен от Бил Аткинсън. Коментаторите го осмиват, а потребителите го избягват. Въпреки това, както често се случва с продуктите на „Майкрософт“, от компанията упорстват, постепенно Windows става по-добрата операционна система и се налага на пазара.

Джобс така и не успява да надмогне гнева си.

— Ограбиха ни, защото Гейтс е един безсрамник! — заяви пред мен трийсет години по-късно.

Когато предадох думите му на Гейтс, той коментира:

— Ако наистина вярва в това, което казва, значи живее в някой от измислените си светове.

От юридическа гледна точка Гейтс е прав, както многократно отсъждат съдилищата в течение на годините. От практическа гледна точка също има силни аргументи. Въпреки че „Епъл“ сключва договор за правото да ползва онова, което хората му виждат в „Ксерокс ПАРК“, никой не може да забрани на други компании да разработват подобни графични интерфейси. Оказва се, че „видът и излъчването“ на един компютърен дизайн е нещо твърде трудно да бъде защитено.

Все пак възмущението на Джобс е разбираемо. Системата на „Епъл“ е по-новаторска, изпълнена с повече въображение, по-елегантна и с по-красив дизайн. Но въпреки че „Майкрософт“ създава една грубо прекопирана продуктова серия, в крайна сметка тя печели войната на операционните системи. Това отразява един недостатък в устройството на вселената: по-добрите и по-иновативни продукти невинаги печелят. Десет години по-късно тази истина кара Джобс да произнесе една присъда, която може би звучи малко арогантно и пресилено, но съдържа и много истина:

— Единственият проблем на „Майкрософт“ е, че просто нямат вкус, абсолютно никакъв вкус. Не говоря в тесния смисъл. Говоря в широкия смисъл — те не измислят нищо оригинално и не влагат въображение в продуктите си.