Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Скъли може да е смятал, че да изпълнява капризите на Джобс и да се съобразява с професионализма му, е добра стратегия. Той обаче не осъзнава, че не е в природата на Стив да дели властта с когото и да било. Джобс няма желание да се съобразява с никого. Той все повече започва да налага мнението си за управлението на компанията. На едно заседание през 1984 г. например настоява централизираните отдели за маркетинг и продажби да наддават за правото да обслужват различните продуктови отдели. (Това би означавало например екипът „Макинтош“ да реши да не използва маркетинговия отдел на „Епъл“, а да си създаде собствен.) Никой не е съгласен с това предложение, но Джобс продължава да настоява.

— Хората очакваха да взема нещата в свои ръце, да му кажа да си седне и да мълчи, но аз не го направих — съзнава Скъли.

След края на заседанието той чува някой да мърмори:

— Тоя Скъли защо не му затвори устата?

Когато Джобс решава да построи модерна фабрика във Фримонт, където да произвеждат „Макинтош“, стремежът му към естетика и авторитарният му характер се развихрят с пълна сила. Иска машините да бъдат боядисани в ярки цветове като емблемата на „Епъл“, но губи толкова време в разглеждане на различните разцветки, че директорът на производствения отдел Мат Картър накрая просто инсталира оборудването, като го боядисва в бежово и сиво. Когато вижда резултата, Джобс заповядва машините да бъдат пребоядисани в ярките цветове, които той е избрал. Картър възразява — оборудването е скъпо и пребоядисването може да го повреди. Оказва се, че е прав. Една от най-скъпите машини, която пребоядисват в синьо, започва да дава дефекти и я кръщават „Лудостта на Стив“. На Картър му писва и напуска.

— Изхабих толкова сили и нерви да споря с него, и то за такива безсмислени неща, че накрая не издържах — разказва той.

На негово място Джобс слага Деби Колман, която веднъж спечелва наградата на екипа за човек, който най-успешно се е опълчил на Джобс. Но тя знае и как да задоволява капризите му. Когато художественият директор на „Епъл“ Клемънт Монк я уведомява, че Джобс иска стените да бъдат в снежнобяло, тя възразява:

— Не можем да боядисаме фабриката в снежнобяло. Навсякъде ще има прах и други мръсотии.

Монк отбелязва:

— Няма бяло, което да е достатъчно бяло за Стив.

В крайна сметка тя отстъпва. Със снежнобелите стени и яркосините, жълти и червени машини фабриката „заприличва на изложба на Александър Калдер 3 3 Американски скулптор и художник, известен с изобретяването на движещи се скулптури (т.нар. кинетична скулптура) — бел.ред. “, както се изразява Колман.

Когато го попитах защо толкова се е загрижил за външния вид на фабриката, Джобс ми отговори, че така възпитавал любов към съвършенството:

Влизах във фабриката, слагах си бели ръкавици и проверявах за прах. Имаше навсякъде — по машините, по полиците, по пода. Тогава казвах на Деби да почисти. Исках да е толкова чисто, че да можем да се храним от пода. Тя, разбира се, побесняваше. Не разбираше защо е нужно. Тогава не можех да й дам отговор. Излиза, че съм бил повлиян от това, което видях в Япония. Онова, за което много им се възхищавам и което липсваше в нашата фабрика, беше задружната работа и дисциплината. Ако не бяхме достатъчно дисциплинирани да пазим мястото безупречно чисто, нямаше да можем да поддържаме всички онези машини.

Една съботна сутрин Джобс завежда баща си да види фабриката. Пол Джобс винаги е държал това, което прави, да бъде изпипано и инструментите му да са добре поддържани. Сега синът му с гордост показва, че е като него. Колман идва да го разведе.

— Стив направо грееше — спомня си тя. — Беше страшно горд да покаже на баща си своето творение.

Джобс обяснява как работят различните машини и баща му изглежда искрено възхитен.

— Постоянно гледаше баща си, който докосваше всичко и се радваше колко чисто и безупречно изглежда.

Нещата не потръгват толкова гладко, когато на посещение идва Даниел Митеран. Съпругата на френския президент, социалиста Франсоа Митеран, задава (чрез преводача си) множество въпроси за условията на труд, а Джобс, който е вербувал за свой преводач Ален Росман, й обяснява за съвременната роботика и информационните технологии. При хвалбите му как хората му винаги спазват сроковете тя го пита за заплащането на извънредния труд. Това го подразва, затова разказва как автоматизацията помага за намаляване себестойността на труда — тема, която знае, че няма да й бъде приятна.