Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс най-сетне осъзнава какво се случва. Действителността не може да бъде изкривена само защото той иска така. Разплаква се и започва да звъни — на Бил Кембъл, на Джей Елиът, на Майк Мъри, на кого ли не. Когато телефонира у Мъри, жена му Джойс говори с чужбина. От централата прекъсват разговора й, като казват, че е спешно.

— Дано наистина да е така — измърморва тя на телефонистката.

— Да, спешно е! — обажда се в този момент Джобс.

Когато Мъри взема слушалката, Стив проплаква:

— Свърши се!

И затваря.

Мъри се тревожи, че в отчаянието си Джобс може да направи някоя глупост, затова се опитва да се свърже пак. Понеже никой не вдига, веднага тръгва за Удсайд. Почуква на вратата, но не му отварят, затова заобикаля отзад, покатерва се на една външна стълба и поглежда в спалнята. Вижда Джобс проснат на дюшека по средата на необзаведената стая. Той пуска Мъри вътре и двамата разговарят до зори.

29 май, сряда

Джобс най-сетне намира касета с „Патън“ и я гледа в сряда вечерта, но Мъри успява да го убеди да не започва нова битка. Вместо това настоява да присъства на срещата в петък, когато Скъли ще обяви реорганизационния си план. Правилната реакция е да бъде добър войник, а не разбунтувал се офицер.

Джобс сяда на последния ред в залата, където Скъли обяснява на войската новия боен ред. Някои от хората го поглеждат бегло, но малцина си дават вид, че изобщо са го забелязали, и никой не идва да му засвидетелства подкрепа. През повечето време гледа немигащо Скъли, който по-късно ясно си спомня този „презрителен поглед“:

— Не го отмести нито за миг. Беше като рентген, проникващ в костите ти, до най-уязвимите тъкани, смъртоносен.

Докато е на подиума и се преструва, че не забелязва противника си, Скъли си спомня как преди време са били в Кеймбридж, Масачузетс, за да видят един от героите на Джобс — Едуин Ланд, който току-що е бил свален от трона на основаната от него компания „Полароид“. Тогава Джобс казва отвратено на Скъли: „Прахоса няколко пършиви милиона и веднага му отнеха фирмата.“

Сега Скъли осъзнава, че прави същото с Джобс.

След като разяснява организационната схема на компанията, Скъли представя Гасе като новия началник на обединения отдел за продуктите „Макинтош“ и Apple II . На схемата има правоъгълник с надпис „председател“, което не е свързано нито с името на Скъли, нито с нечие друго. Мимоходом Скъли отбелязва, че в тази роля Джобс би могъл да работи като „глобален стратег“ на фирмата. Казва го, сякаш говори за някого, който не е в залата. Думите му са съпроводени от вяли ръкопляскания.

Джобс се затваря вкъщи за няколко дни, със спуснати щори и включен телефонен секретар. Вижда се само с приятелката си Тина Редси. Часове наред слуша записите на Боб Дилън, особено „Времената се менят“. Цитирал е тези стихове шестнайсет месеца по-рано, когато представя „Макинтош“ пред акционерите на „Епъл“. Завършекът звучи оптимистично: „Защото губещият днес ще бъде победител утре.“

В неделя вечерта на помощ се притичва спасителен отряд от бившата му банда в „Макинтош“, предвождан от Анди Херцфелд и Бил Аткинсън. Отначало Джобс не отваря, но после ги пуска в кухнята, която е една от малкото стаи с някакви мебели. Тина им сипва от вегетарианската храна, която са поръчали по-рано.

— Е, какво стана? — пита Херцфелд. — Толкова ли е лошо, колкото изглежда?

— Не, по-лошо е — казва намръщено Джобс. — Много по-лошо, отколкото можете да си представите.

Започва да обвинява Скъли, че го е предал, и заявява, че „Епъл“ няма да „прокопса“ без него. Ролята му като председател на събранието била само представителна. Ръководството го е изгонило от главния офис на „Бандли“ 3 и го е изпратило на заточение в една почти празна сграда, която той нарича „Сибир“. Херцфелд насочва разговора към щастливите дни и всички се отдават на спомени от миналото.

В началото на седмицата Дилън е пуснал новия си албум „Емпайър Бурлеск“. Херцфелд е купил плочата и сега я пускат на свръхмодерния грамофон на Джобс. С апокалиптичното си послание парчето „Когато нощта се спусне от небето“ изглежда най-подходящо за вечерта, но Джобс не го харесва. Песента му звучи почти като диско и той заявява, че след „Блъд он дъ Тракс“ кариерата на Дилън върви надолу. Тогава Херцфелд премества иглата на последната песен от плочата — „Черни очи“ — акустично парче на китара и хармоника. Надява се, че тя ще напомни на приятеля му за старите парчета на Дилън, които толкова много обича. Стив обаче не харесва и нея и не желае да изслуша албума.