Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

При завръщането си от Европа през август 1985 г., докато се чуди с какво да се захване, Джобс се обажда на биохимика от Станфорд Пол Бърг, за да си поговорят за кръстосването на гените и рекомбинантната ДНК. Бърг му се оплаква колко е трудно да се провеждат опити в биологична лаборатория, защото минават цели седмици, докато излязат резултатите.

— Защо не симулираш опитите на компютър? — пита Джобс.

Бърг му отговаря, че компютрите, които могат да правят това, са твърде скъпи за университетските лаборатории.

— Изведнъж той много се развълнува от открилите се възможности — спомня си Бърг. — Вече замисляше да открие нова компания. Беше млад и богат и трябваше да намери нещо, с което да се занимава през остатъка от живота си.

Джобс вече е започнал да прави проучвания сред академичните среди, за да разбере какви са нуждите им. Интересът му датира още от 1983 г., когато посещава катедрата по компютърни технологии в университет „Браун“, за да им покаже „Макинтош“, но оттам му казват, че за да може да се използва в университетските лаборатории, компютърът трябва да е много по-мощен. Мечтата на научните работници е да имат компютър, който е едновременно персонален и мощен. Като ръководител на отдела „Макинтош“ Джобс започва проект, чиято цел е да са създаде такъв компютър, наречен „Биг Мак“. Той трябвало да има операционна система UNIX , но и лесния за използване интерфейс на „Макинтош“. Но след като Джобс е отстранен от отдела „Макинтош“, неговият наследник Жан-Луи Гасе отменя проекта.

Когато това се случва, Джобс получава тревожно обаждане от Рич Пейдж, който работи върху създаването на чипсета на „Бик Мак“. Това е последният от поредицата разговори, които Джобс провежда с недоволните служители на „Епъл“, които настойчиво го подканят да основе нова компания и да ги отърве. Плановете му за това започват да се оформят около Деня на труда. Тогава Джобс разговаря с Бъд Трибъл, първоначалния ръководител на софтуерния отдел на „Макинтош“, и споделя с него идеята да основат компания, която да създаде мощен персонален компютър. Той включва и двама други служители на отдела „Макинтош“, които възнамеряват да напуснат — инженерът Джордж Кроу и Сюзан Барнс.

При това положение остава да се намери един ключов човек — някой, който да успее да продаде новия продукт на университетите. Очевидно най-подходящият за това е Дан’л Люин, който в миналото организира консорциум от университети, които да закупят компютри „Макинтош“ на едро.

Освен че му липсват две букви от първото име (Даниел), Люин има привлекателността на Кларк Кент и лустрото на възпитаник на „Принстън“. Между него и Джобс има топла връзка — докато учи в Принстън, Люин написва дисертация върху Боб Дилън и харизматичните лидери, а Джобс поназнайвал нещичко и по двете теми.

Университетският консорциум, създаден от Люин, навремето се оказва манна небесна за „Макинтош“, но той остава силно разочарован, когато Джобс напуска, а Бил Кембъл реорганизира маркетинга така, че намалява ролята на директните продажби за университетите. Отдавна иска да се обади на Джобс, но в Деня на труда Джобс му позвънява пръв. Люин веднага отива до огромната необзаведена къща на Джобс и двамата дълго обикалят наоколо, обсъждайки възможността да създадат нова компания. Люин е много въодушевен, но все още не иска да се ангажира твърдо с проекта. През следващата седмица щял да пътува до Остин заедно с Кембъл и искал да изчака с решението си дотогава. След като се връща, дава окончателния си отговор: ще участва. Новината пристига точно навреме за събранието на борда на „Епъл“ на 13 септември.

Въпреки че Джобс все още формално е председател на борда, след загубата на властта той не е присъствал на нито едно от заседанията. Обажда се на Скъли, казва, че ще дойде, и иска в края на дневния ред да бъде включена още една точка, наречена „Доклад на председателя“. Не казва за какво точно ще говори и Скъли предполага, че ще критикува последните реорганизации. Вместо това, когато взима думата, Джобс излага пред борда плановете си да създаде нова компания.

— Мислих дълго и реших, че е дошло времето да продължа живота си — започва той. — Очевидно е, че трябва да върша нещо. Аз съм само на трийсет години.

След това поглежда предварително подготвените си бележки и описва плана си да създаде компютър за университетския пазар. Обещава, че новосъздадената компания няма да се конкурира с „Епъл“ и че ще вземе със себе си само някои служители на неключови позиции. Казва, че може да си подаде оставката като председател на „Епъл“, но изразява надежда, че ще продължат да работят заедно. Предлага компанията да закупи правата за дистрибуция на новия продукт и дори да му предоставят софтуера на „Макинтош“.