Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Рязката реакция на Джобс е разбираема. Навремето той приема Скъли като свой духовен баща. Същото е било отношението му към Майк Марккула и към Артър Рок. Тази седмица обаче и тримата го изоставят.

— Това изостри болката, че е бил изоставен като бебе — смята приятелят му, адвокатът Джордж Райли. — Това е важна част от личната му митология и е определящо за начина, по който вижда себе си.

По-късно Джобс си спомня:

— Чувствах се, сякаш са ме фраснали в корема, изкарали са ми въздуха и не мога да дишам.

Загубата на подкрепата на Артър Рок е особено болезнена.

— Артър ми беше като баща — разказва Джобс. — Беше ме взел под крилото си.

Рок го въвежда в света на операта и двамата с жена му Тони често го канят в къщите си в Сан Франциско и Аспен.

— Спомням си, че веднъж отидох в Сан Франциско и му казах: „Боже, тая сграда на «Банк ъф Америка» е ужасно грозна!“, а той ми отговори: „Не, върховна е“ и започна да ми обяснява защо. Разбира се, беше прав. — Очите на Джобс се напълниха със сълзи, докато ми разказваше. — А той предпочете Скъли пред мен. Това ме изкара от равновесие. Никога не съм очаквал, че ще ме изостави.

Още по-лошото е, че любимата му компания сега е в ръцете на човек, когото Джобс смята за некадърник:

— Съветът реши, че не мога да управлявам фирма, и имаха право. Обаче направиха една голяма грешка. Не трябваше да обвързват това решение с решението за Скъли. Трябваше да го уволнят дори да не смятаха, че мога да управлявам „Епъл“.

Първоначалното отчаяние отминава, но гневът му срещу Скъли и чувството, че е предаден, се задълбочават. Положението се влошава, когато Скъли заявява пред група анализатори, че Джобс не играе никаква роля във фирмата, въпреки че заема поста председател:

— От ръководна гледна точка няма роля, нито сега, нито в бъдеще, в която Стив Джобс да бъде полезен. Не знам какво би могъл да върши.

Това изказване шокира слушателите му и през залата преминава въздишка.

Джобс решава, че ако отиде в Европа, ще се успокои. През юни заминава за Париж, където изнася реч на едно събитие в чест на „Епъл“ и вечеря с тогавашния вицепрезидент Джордж Буш-старши. После отива в Италия, където обикаля хълмиста Тоскана с Тина. Във Флоренция се възхищава от архитектурата и структурата на строителните материали. Особено впечатление му правят паветата, добивани от кариерата „Казоне“ край градчето Фиренцуола. Имат успокояващ синкаво-сивкав цвят. Двайсет години по-късно той решава, че подът на магазините на „Епъл“ трябва да са от този пясъчник.

Apple II отскоро се продава в СССР, затова Джобс отива в Москва, където се среща с Ал Айзенстат. Тъй като имат проблеми с Вашингтон за отпускането на някои експортни лицензи, двамата посещават американския търговски аташе в Москва Майк Меруин. Той ги предупреждава, че има строги забрани за обмена на технологии със Съветския съюз. Това подразва Джобс. По-рано, на търговското изложение в Париж, вицепрезидентът Буш го насърчава да продава компютри в Русия, за да „подклаждаме революцията отвътре“. На вечеря в един грузински ресторант, където основен специалитет е шишкебапът, Джобс продължава да мърмори на Меруин:

— Как може да твърдите, че е в противоречие с американските закони, когато очевидно е в наш интерес? Като дадем „Мак“ на руснаците, цялата им преса ще се обработва с нашите компютри.

В Москва Джобс за пореден път показва ината си, като настоява да говори за Троцки — харизматичен революционер, който изпада в немилост и е убит по заповед на Сталин. В един момент агентът от КГБ, назначен да го придружава, му препоръчва да смекчи малко патоса си:

— Недейте да приказвате толкова за Троцки. Нашите историци преосмислиха събитията и вече не го смятаме за велик човек.

Това предупреждение не дава резултат. Когато отива да изнася лекция в Московския университет, Джобс започва да възхвалява Троцки. Заявява, че вижда много общи черти между себе си и революционера.

Двамата представители на „Епъл“ са поканени на празненството по случай Четвърти юли в американското посолство и в благодарствено писмо до посланика Артър Хартман Айзенстат споделя, че Джобс смята да развива още по-активно дейността на фирмата в Русия:

— Все още опипваме почвата, но мислим да се върнем в Москва през септември.

За момент изглежда, че надеждите на Скъли да направи Джобс „глобален стратег“ на компанията са на път да се осъществят. Но явно не е било писано. През септември се случва нещо съвсем различно.